Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
После, когато дойде моят ред да разпитам Мец, използвах фотографията, срещу която бях възразил само преди минути.
– Какво имахте предвид под „удар“, когато ни казахте, че според вас тя е понесла най-малко три удара?
– Ами ударили са я с нещо. С юмрук или тъп предмет.
– Значи някой я е ударил три пъти. Бихте ли посочили с лазерната показалка на снимката къде са били нанесени тия удари?
Откачих лазерната показалка от джоба на ризата си и я показах на съдията. Тя ми разреши да я занеса на Мец. Включих я и му я подадох. Той насочи червеното око на лазерния лъч към смазаното от бой лице на Кампо и очерта трите места, където смяташе, че е била ударена – дясното око, дясната буза и участък, обхващащ дясната страна на устата и носа й.
– Благодаря. – Взех си показалката и се върнах на катедрата. – Значи, ако са я ударили три пъти от дясната страна на лицето, ударите трябва да са дошли от лявата страна на насилника, нали така?
Минтън възрази, като пак повтори, че въпросът е извън компетенцията на свидетеля. За пореден път се позовах на логиката и съдията отново отхвърли възражението.
– Ако е бил с лице към нея, насилникът трябва да я е ударил отляво, освен ако не я е бил с опакото на дланта си – отвърна Мец. – В такъв случай е използвал дясната си ръка.
Той кимна и изглеждаше доволен от себе си. Явно си мислеше, че помага на прокурора, обаче опитът му беше толкова изкуствен, че сигурно помагаше на защитата.
– Значи смятате, че насилникът е ударил три пъти госпожица Кампо с опакото на дланта си и й е причинил такива травми, така ли?
Посочих снимката върху статива. Санитарят сви рамене, осъзнал, че навярно не е направил добра услуга на обвинението.
– Всичко е възможно – рече той.
– Всичко е възможно – повторих. – Е, сещате ли се за друга възможност, която да обясни тия травми, освен удари с лява ръка?
Мец пак сви рамене. Не го биваше за свидетел, особено в сравнение с двете куки и телефонистката, които бяха дали изключително прецизни показания.
– Ами ако госпожица Кампо сама се е ударила по лицето с юмрук? Няма ли да го е сторила с десния…
Минтън веднага скочи и възрази.
– Това е възмутително, Ваша светлост! Да се предполага, че жертвата сама се е ударила, е не само обида към съда, но и към всички жертви на насилие! Господин Холър стига дотам, чеда…
– Свидетелят каза, че всичко е възможно – опитах се да му запуша устата. – Просто искам да проверя какво…
– Възражението се приема – сложи край на дискусията Фулбрайт. – Господин Холър, не навлизайте пак в тази тема, освен ако нямате намерение да направите нещо повече от бегъл преглед на възможностите.
– Да, Ваша светлост – подчиних се аз. – Нямам повече въпроси.
Седнах, погледнах съдебните заседатели и по израженията им видях, че съм допуснал грешка. Бях изгубил едно евентуално предимство. Темата за насилника левак, която бях отворил, оставаше на заден план след моя намек, че жертвата сама си е нанесла травмите по лицето. Трите съдебни заседателки изглеждаха особено ядосани.
И все пак се опитах да се съсредоточа върху положителната страна на нещата. Беше добре да узная чувствата на заседателите още сега, преди Кампо да застане на свидетелската катедра и да й задам същия въпрос.
Рулей се наведе към мен.
– Какво беше това, ебати?
Обърнах му гръб, без да отговоря, и набързо обходих залата с поглед. Почти нямаше хора. Ланкфорд и Соубъл не се бяха върнали, репортерите също. Оставаха само още неколцина зяпачи, пъстра смесица от пенсионери, студенти по право и адвокати, които си почиваха, преди собствените им изслушвания да започнат в съседните запи. Обаче се надявах някой от тия зяпачи да е човек на прокуратурата. Тед Минтън може и да се представяше соло, ала предполагах, че шефът му се е подсигурил и наблюдава хода на делото. Знаех, че играя колкото за съдебните заседатели, толкова и за „наблюдателя“. До края на процеса трябваше да предизвикам паника на втория етаж, която да даде отражение обратно върху Минтън. Исках да тласна младия прокурор към отчаяни мерки.