Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
4) Но срещу приемането на перуанската валута „Глобаник“ бе поставил три важни условия. Не искаше пари в брой, а правото на собственост върху два приказни курорта, в момента собственост на перуанското правителство. „Глобаник Файнаншъл“ възнамеряваше да ги разработи и да използва гигантския им потенциал. Единият курорт бе на морския бряг, а другият — в Андите, близо до най-популярните туристически атракции на страната, Мачу Пикчу и Куско.
5) Освен земята правителството на Перу трябваше да даде гаранции, че „Глобаник“ ще има пълна свобода да направи курортите такива, каквито намери за добре. Наред с това „Глобаник“ щеше да внесе в Перу голямо количество твърда валута за строителните работи, които щяха да създадат и много нови работни места за местното население.
6) И третото, последно условие, което щеше да остане в тайна между перуанското правителство и „Глобаник“, бе цената на двата курортни обекта да е с двайсет и пет процента по-ниска от реалната им стойност.
В края на доклада си Фоси съобщи, че след продължителни и сложни преговори споразумението между перуанското правителство и „Глобаник Файнаншъл“ е било постигнато само няколко дни преди това, като всички условия на „Глобаник“ са били приети. Думите му бяха изпратени с бурни ръкопляскания от малобройната, но много влиятелна публика.
Цял сияещ, Тио Елиът попита:
— Има ли някакви въпроси?
— Относно тримата министри, които спомена — започна Уорън Грейдън, президент на „Емпайър Кемикъл Корпорейшън“, — има ли някакви гаранции, че те ще сдържат обещанието си да пазят тайна?
— Отговорът е „да“ — каза Елиът. — Взели сме необходимите мерки за това. Но не смятам за нужно да излагам подробностите, дори и тук. — По загадъчната му усмивка можеше да се предположи, че са играли и подкупи.
И действително след подписването на споразумението между Перу и „Глобаник“ тримата министри — на финансите, на туризма и на общественото строителство — щяха да получат сметки, открити на техните имена в швейцарска банка, всяка с милион и половина долара. Освен това те щяха да могат да използват, когато поискат, луксозни апартаменти в Лондон, Париж и Женева, без да плащат нищо за тях. Транснационални компании като „Глобаник Индъстрийс“ често сключваха подобни сделки със свои „политически приятели“.
След него взе думата Маргот:
— Какво ще кажеш за стабилността на обстановката в Перу, Фоси? Напоследък тамошните революционери са се активизирали, и то не само в традиционните си зони из Андите, но и в Лима, а и на други места. Уместно ли е да се правят курорти при тези условия? Ще има ли желаещи да прекарат отпуската си там?
Маргот си даваше сметка, че тръгва по опънато въже. Но, от една страна, не можеше да допусне съперникът й Фоси Ксенос да се изплъзне безнаказано само с едно експозе, а от друга — в случай, че нещо от плановете за курортите се осуетеше, — тя искаше всички да запомнят, че първа е изразила съмнения още в началото. Но тъй като, ако станеше председател на „Глобаник Индъстрийс“, щеше да й е нужно приятелството на Фоси и внушителният му принос към приходите на корпорацията, тя се постара да придаде на въпроса си съвсем делови и умерен тон.
Дори и да беше усетил маневрата, Фоси не го показа и отговори оптимистично:
— Всичките ми информации сочат, че революционната активност е краткотрайна и в дългосрочен план Перу ще укрепи демокрацията и законността, така необходими за процъфтяването на туризма. В подкрепа на това ще напомня за традиционно демократичните принципи, залегнали в основите на системата в тази страна.
Маргот не възрази, но й направи впечатление, че с последните си думи Фоси прояви слабост, от която тя някой ден можеше да се възползва. Психолозите наричаха това „бягство от действителността“ и Маргот бе убедена, че от този синдром страдат всички, които предвиждаха скорошен край на въоръжената подривна дейност в Перу.
7
Минаха няколко минути, докато Джесика приеме за правдоподобно онова, което току-що бе чула от Ники — че са фактически в Перу.
„Това е просто невъзможно! Не е минало достатъчно време.“ Но ако наистина бяха в Перу, как са ги докарали дотук? Не е лесно да бъдат пренесени трима души в безсъзнание… В паметта й внезапно просветна. Видя съвсем ясно нещо, което бе забравила.
През краткото време, докато се съпротивляваше и успя да нарани онзи човек по лицето… в миговете на отчаяние бе видяла два празни погребални ковчега, единият — по-малък от другия. Тази ужасяваща гледка я бе убедила, че Ники и тя ще бъдат убити. Но сега, потръпвайки, си даде сметка, че вероятно са били пренесени именно в тези ковчези… като мъртъвци! За да се освободи от страшния спомен, тя си наложи да се върне към настоящето, колкото и мрачно и мъчително да бе то.