Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— Доста малка вероятност — обади се някой.
Теди Купър кимна в знак на съгласие.
— Вярно е, че шансовете са едно на хиляда да е било нещо, за което си е заслужавало да пишат вестниците, а още по-малка е вероятността да го откриете. Така че обстоятелствата са против вас. Но не забравяйте, че печалбата от лотарията е едно на един милион. Съветвам ви само да мислите, да мислите и пак да мислите! Гледайте с четири очи, използвайте цялото си въображение. Избрахме ви, защото решихме, че сте умни, така че не ни разочаровайте. Търсете главното, но хвърляйте по едно око и на незначителните подробности.
За голяма изненада на Купър младежите изпратиха последните му думи с аплодисменти, станали на крака.
Още в началото на работния ден Хари Партридж бе телефонирал на адвоката, който често защитаваше терористи. Реакцията отсреща не бе особено отзивчива.
— О, ти ли си? Нали ти казах в петък, че съм направил някои дискретни проверки, които после повторих, но няма никакъв резултат. Престани да ми досаждаш.
— Извинявай, но… — започна Партридж, но на другия край на жицата явно не го слушаха.
— Вие журналистите никога няма да разберете, че в моя бизнес главата ми постоянно е на дръвника. Клиентите ми имат доверие и не възнамерявам да ги разочаровам. Гарантирам ти, че не им пука за проблемите на други хора, включително твоите и на Крофърд Слоун, колкото и да ги смятате за тежки.
— Разбирам те — запротестира Партридж, — но това все пак е отвличане и…
— Млъкни и ме слушай! Вече ти казах: сигурен съм, че не е замесен никой от моите довереници. Но тъй като съм ти задължен, ще се опитам да направя каквото мога. Само че трябва да действам като в минно поле и да убеждавам всекиго, че е в негова полза да съдейства, ако знае или е подочул нещо.
— Виж какво, извинявам ти се, ако…
Но адвокатът продължи:
— Така че не очаквай да напредвам като с булдозер или с експресен влак. Ясно ли е?
— Ясно е — отвърна Партридж, въздъхвайки наум.
— Дай ми още няколко дни — посмекчи тона си адвокатът. — И не ми се обаждай. Аз ще ти телефонирам.
Още преди да пристигне в Си Би Ей, Партридж бе взел окончателно решение да не обявява все още в осведомителния бюлетин, че известният колумбийски терорист Улисес Родригес е замесен в отвличането на семейство Слоун. След срещата си с екипа на Купър отиде да уведоми за това специалната група. В залата завари Карл Оуънс и Айрис Евърли, на които обясни:
— Да погледнем нещата от тази страна: до настоящия момент Родригес е единствената следа, с която разполагаме, а на него това все още не му е известно. Ако го обявим по телевизията, има голяма вероятност да стигне до него и ние да загубим следата. Защото по всичко личи, че Родригес добре се е прикривал, и сега ще вземе още повече предпазни мерки. Няма нужда да ви обяснявам колко зле ще се отрази това на шансовете ни да открием къде е… и той, и тримата Слоун.
— Разбирам, Хари — съгласи се Айрис, — но наистина ли мислиш, че такава важна новина, известна вече на поне десет души, ще остане тайна, докато сме готови за действие? Не забравяй, че всички телевизии, вестници и радиостанции са изпратили най-добрите си репортери да събират сведения около случая. Според мен всички ще са узнали след по-малко от двайсет и четири часа.
Рита Ейбръмс и Норман Йейгър бяха влезли и тихичко слушаха.
— Може и да излезеш права — каза Партридж на Айрис, — но по-добре да поемем този риск. Не ме разбирайте погрешно, но според мен не бива да забравяме, че като новинари понякога ставаме и рицари на Светия Граал. Когато новината може да застрашава нечий живот, професионалната ни амбиция трябва да отстъпи.
— Съгласен съм с Хари — каза Йейгър.
— Има и нещо друго — възрази Оуънс. — Да не забравяме и ФБР. Може да си имаме неприятности, ако не им дадем всичката информация, която ни е известна.
— И за това съм помислил и реших да рискуваме. А ако се тревожиш, имай предвид, че аз нося отговорността за всичко.
— Добре — предложи Айрис, — нека да решим така: ако до утре никой не го съобщи, да обсъдим въпроса още веднъж.
— Съгласен съм — каза Оуънс и спорът приключи.
Хари Партридж се върна при синия си тефтер с имена и телефонни номера, но за разлика от миналата седмица, когато телефонираше главно в САЩ, днес се опита да се свърже с някои хора в Колумбия и съседните й страни — Венецуела, Бразилия, Еквадор, Панама и Перу, както и Никарагуа. Бе действал като кореспондент на Си Би Ей по всички тези места и познаваше хора, готови да му помогнат, на някои от които вече бе правил услуги.