Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Денис нареди на робота да увеличи скоростта. Единственият им шанс за спасение бе час по-скоро да напуснат това опасно място.
Тъй като побеснелите коне продължаваха да препускат пред тях, наложи се да слаломира помежду им като истински състезател. На няколко пъти дори се сблъска, но за щастие без сериозни последици.
Надяваше се поне, че с внезапната си поява са помогнали на защитниците да намерят по-добра позиция, където да дочакат подкреплението. Нямаше време да се обърне, за да види какво става с тях, защото цялото му внимание бе насочено към другия край на долината. Преминат ли от другата й страна, ще бъдат в безопасност зад предните линии на л’тофите. А там вече всичко беше в ръцете на Линора.
Той почувства нещо да помръдва между краката му. Погледна надолу и видя, че прасолетът се е сгушил и го зяпа все така закачливо. Животинчето наистина знаеше как да си пази кожата!
Когато отново вдигна глава, едва не изгуби самообладание. Каручката се носеше право към малка група пиконосци, които го гледаха с ужасени лица. В последния момент завъртя кормилото и само обърса няколко от тях с края на платното.
— Денис! — извика Арт, хвърли тоягата и се пльосна на пода на коритото. — Накъде си тръгнал бе, човек?
— Как накъде? Не виждаш ли…? О, не! Робот, пълен назад!
Машината се помъчи добросъвестно да изпълни заповедта. Спойките й чак заскърцаха от напрежение, а изпод колелата се вдигна прах и пушилка.
Стръмният склон отпред бе скрит коварно зад гъст храсталак. Вече се носеха през естествената преграда от сплетени клони. Малко след това излязоха от другата страна, където наклонът рязко се увеличаваше.
— Ааааах! — извика Арт.
— Ооооой! — пригласяше му Линора.
Единствено Денис продължаваше да се бори с управлението на колата.
— Спирачка! — изкрещя той с надеждата, че някой ще го чуе. — Удряй спирачка!
На не повече от стотина метра по-нататък, склонът завършваше с пропаст и като че ли нямаше никаква надежда да спрат навреме.
Единадесета глава
При втора камбана
1
— А сега си спомнете какво съм ви говорил! — извика Гат на останалите аеронавти. От кошовете на десетте полюшващи се балона долетяха възгласи на потвърждение.
Гат се обърна и даде знак, че всичко е наред на Стивмладши, който бе в челния балон на най-южния край на хълма. Глашатаите, изглежда, го видяха, защото удариха втора камбана.
Въжетата бяха прерязани и по затревения хълм изтопуркаха чувалчета с пясък. Лопатите започнаха да мятат чевръсто въглени в димящите огньове под гърловините. Един по един пъстроцветните балони се издигнаха и се понесоха в небето.
Толкова дълго бяха чакали да излезе подходящ вятър. Най-сетне течението смени посоката си, но още бе твърде слабо, за да ги отнесе навреме до бойното поле.
Отдолу яздеше помощен отряд кавалеристи, готови да уловят хвърлените въжета, когато настъпи моментът да се закотви въздушната флотилия.
Сърцето на Гат преливаше от възторг. Да летиш и да се готвиш за предстоящата битка бе чудесно, след продължителния период на изтощително чакане. Малка отплата за неуморния труд на толкова много работници и занаятчии, помогнали за създаването на ескадрилата.
Носеха се право на изток, накъдето духаше вятърът. Нямаше и час от излитането, а вече се озоваха над Рудикските възвишения, където противникът бе проникнал най-дълбоко в линията на отбраната. Ескадрилата на Стивмладши изви на юг, като се придържаше към отсамната страна на каньона. Тук аеронавтите хвърлиха въжетата на очакващите ги конници.
Появата им естествено предизвика противоположни чувства сред струпаните от двете страни сили. Л’тофите нададоха възторжени викове, докато противниковите войници ги сочеха уплашено. Вестта за грамадните, носещи се в небето чудовища, вече бе проникнала далеч зад вражеската линия, пък и занаятчиите бяха изрисували балоните с какви ли не страховити физиономии, което всяваше допълнителен смут. Нашествениците прекратиха атаките и отстъпиха назад към укритията си, въпреки заповедите на началниците си, които бяха принудени да докладват за неочакваната промяна в тактическата обстановка.
Тук, където л’тофите бяха решили да се установят за последната си отбрана, теренът бе силно пресечен и с множество места, удобни за предизвикване на свличания от камъни. Но всичко щеше да се окаже напразно, ако не съумеят да спрат свирепите атаки на планерите, които непрестанно сипеха дъжд от отровни стрели върху войниците. Именно с тази цел бе пристигнала и ескадрилата на Стивмладши. Скоро силите й щяха да бъдат подложени на първото си сурово изпитание.