![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
— Такаааа — произнесе Денис с неподозирано и за него самия самообладание. — Линора? Арт? Всичко наред ли е? Имам една идея. Хайде всички да минем назад — внимателно… внимателно.
Той почувства как Линора се премества, досетила се какво има предвид. И слепец щеше да види, че трябва да се махат оттук, и то веднага!
Нещо бръмна покрай главата на Денис. Отпърво го сметна за гигантско насекомо, но когато се обърна, видя една стрела да пронизва въздуха точно на мястото, където допреди секунда се намираше ухото му!
— Ей! — извика ужасено Арт. Друга стрела се заби между пръстите му.
Горе на склона, пет-шест лъконосци, издокарани в ярките униформи на Кремеровите почетни стрелци, се спускаха предпазливо между храстите и от време на време спираха, за да се прицелват в тях. Още малко и някой все щеше да ги уцели. Тези хора явно не искаха да се сдобият с военнопленници.
Всъщност, осъзна Денис, усилията им можеха да се окажат напразни. Арт всеки момент щеше да изпусне клона, който единствен ги задържаше по пътя им към пропастта. Двамата с Линора едва ли щяха да се претърколят навреме, за да му се притекат на помощ отвън.
Това ли е краят? Денис се огледа отчаяно, търсейки и най-невъзможния начин за спасение. Още няколко стрели избръмчаха край тях и изчезнаха в пропастта.
Линора извади ножа си и той се зачуди какво е намислила.
И тогава се сети!
Планерът! Ако само успеят да го откачат от каруцата — ето го пътя към спасението!
Но първо трябва да обърнат крилете, които сега бяха монтирани вертикално като платна на лодка. Държаха ги няколко здраво опънати въжета. Ето какво искаше да пререже с ножа си Линора.
Трябваше му още половин секунда преди да си спомни какво огромно напрежение се крие в тези обтегнати въжета. Линора вече посягаше с блестящото острие.
— Недей! Спри!
Твърде късно. Добре практикуваното острие сряза въжето като масло. Крилата се завъртяха над тях, помитайки по пътя си две смъртоносно изпратени стрели.
Дори и пред страх от изтезания, Арт не би могъл да каже какво го накара в онзи момент да пусне дървото, а не коритото. А когато малката кола подскочи като побеснял жребец, той се озова в задния й край, точно зад разперените криле. Линора и Денис се плъзнаха напред с очи, вперени в пропастта, докато странното превозно средство се люшкаше на самия край на ръба.
Прасльо бе скочил в скута на Денис. За първи път физиономията му не изглеждаше развеселена, явно дори малкото животинче смяташе, че са прекалили с тръпките и приключенията.
„Какво, пак ли ще ни зарежеш?“ — помисли си Денис, неспособен да предприеме каквото и да било.
Кренегито вдигна раменца, сякаш го бе разбрало. Сетне разтвори пръсти и изпъна мембраните си, приготвяйки се за скок. Колата се наклони още малко и съществото за първи път надзърна в пропастта, която все така неумолимо ги зовеше.
— !! — изписука то и потрепери. Миниатюрните му мембрани не бяха предназначени за истински полет и едва ли щяха да го спасят от зловещата участ да се разбие в скалите, заедно с останалите членове на тази злощастна експедиция. Денис едва не се разсмя, когато прочете всичко това върху уплашеното личице на животинчето.
Тази сцена отне не повече от секунда в разтегления от върховно напрежение момент, в който каруцата бавно се претъркулваше през ръба. Още няколко стрели бръмнаха отзад, но закъсняха. Изведнъж хоризонтът се измести с деветдесет градуса и дъното на пропастта се озова пред очите им. Прасолетът извряка. Арт нададе ужасен писък. Денис стискаше здраво коритото и се молеше.
Линора бе тази, която ги спаси.
Започна да пее.
Първият тон бе толкова кристалночист, че за миг забравиха за хипнотизиращата гледка на носещото се срещу тях дъно. Тримата бяха работили заедно достатъчно дълго като практикуващ екип. Сега призивът й послужи за фокус. Фелтешският транс отново ги обгърна в могъщите си вибрации.
Денис почувства слабо телепатично докосване, което несъмнено принадлежеше на Линора. Сетне към него си присъединиха Арт и Прасльо. Пространството около тях се изпълни с ослепително енергетично сияние. Усещаше присъствието на неимоверна сила и отчаяно желание за промяна на обкръжаващата ги действителност.