Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
— Тот смята, че няма да имаме достатъчно време — преведе ковачът.
— Има ли някакъв определен срок, за който трябва да стигнем в Кел? — попита Силк.
Тот отново направи няколко бързи движения — пръстите му сякаш летяха във въздуха.
— Твърди, че Кел е изолиран от останалата част от Даласия — каза Дурник. — Кайрадис се е разпоредила да ни пуснат да влезем, но щом тя самата напусне Кел, останалите пророци отново ще изолират града.
— Нима ще напусне Кел? — попита изненадано Белгарат. — Къде ще замине?
Дурник погледна въпросително Тот и немият гигант веднага направи няколко знака.
— О — рече Дурник. — Разбирам. — Ковачът отново се обърна към Белгарат. — Тя трябва незабавно да отиде до мястото на срещата. Трябва да е там, когато му дойде времето, за да направи избора.
— Не може ли да пътува с нас? — попита Велвет.
Тот поклати отново глава и жестовете му станаха по-енергични.
— Не съм сигурен дали разбрах всичко правилно — призна Дурник. — Тот, прекъсни ме, ако допусна грешка. — Ковачът отново се обърна към другарите си. — Той твърди, че нещо трябва да се случи преди да пристигнем в Кел. Ако то не се случи, Кайрадис трябва да пътува сама.
— Каза ли какво ще бъде това нещо? — обърна се Поулгара към съпруга си.
— Мисля, че не знае, Поул.
— А известно ли му е къде ще се случи това нещо? — попита Белгарат напрегнато.
Гигантът разпери ръце.
— Тази млада дама наистина започва да ме дразни — каза Белгарат и погледна Белдин. — Ти какво мислиш?
— Смятам, че нямаме избор, Белгарат. Ако това нещо трябва да се случи в Даршива и в този момент ние не сме на определеното място, усилията ни ще бъдат напразни. Може би всичко към което се стремим, зависи от поведението ни точно сега.
— Добре — каза Белгарат. — В такъв случай отиваме в Даршива. И друг път съм надхитрял демони. Най-важното е да прекосим реката преди Закат да пристигне тук.
— Трябва ни лодка — каза Дурник.
— Ще отида да проверя дали няма да намеря някоя — рече Белдин и се наведе, разпервайки широко ръце.
— Не се колебай твърде дълго, докато избираш — посъветва го Белгарат. — Всяко корито, което успее да се задържи над водата, ще свърши работа.
— Ясно — отвърна Белдин и излетя.
ТРЕТА ЧАСТ
ДАРШИВА
16.
Не беше точно лодка, а по-скоро шлеп. След него се влачеше дълго въже, показващо, че се е откъснал от някой кей. Това старо корито все пак можеше да им бъде полезно, но беше заседнало и дъските от дясната страна на носа зееха пробити.
— Какво мислиш, Белгарат? — попита Белдин.
— Нещо, което веднъж е потънало, не ми вдъхва особено доверие — отвърна старият вълшебник.
— Едва ли ще ти хареса повече, ако опитаме да прекосим реката с плуване. На десет мили оттук няма дори сал.
Дурник застана на брега, хвърли поглед към мътната вода и каза:
— Ще свърши работа.
— Дурник — възрази Силк. — Той е пробит.
— Мога да го поправя — освен ако не е стоял прекалено дълго във водата и дървесината не е започнала да гние. — Ковачът събу ботушите си, после се съблече, нагази в реката и заопипва дъските, като от време на време забиваше ножа си в дървото.
— Е? — извика Белгарат.
— От тази страна всичко е наред — отвърна Дурник. — Сега ще проверя и другата. — Той се гмурна в зеленикавата вода и заплува покрай другия борд. Появи се за кратко, после се потопи отново да разгледа дупката и когато изплува, пое дъх и викна: — Ще мога да го оправя достатъчно, за да прекосим реката. Но първо трябва да го разтоварим.
— Така ли? — Носът на Силк потрепери от любопитство. — И какъв товар превозва този шлеп?
— Боб — отговори Дурник. — Стотици чували боб. Но повечето са се пръснали, защото зърната са набъбнали от водата.
Силк изпъшка.
— Може би са принадлежали на някой друг, Келдар — каза Велвет утешително.
— И мислиш, че каза нещо много умно?
— Аз ще ти помогна, Дурник — предложи Гарион и започна да се съблича.
— А, не — възрази Дурник. — Виждал съм те как плуваш. По-добре остани на брега. Тот и аз ще се справим.
— И как възнамерявате да извадите шлепа от водата? — попита Сади.
— Нали имаме коне — каза Дурник. — Ако успеем да го завъртим в кръг, те ще успеят да го изтеглят на брега.
— Защо трябва да го въртим?
— Защото дупката е близо до носа. Така водата ще изтича, докато го изтегляме на брега. Цял табун коне няма да успее да го помръдне, ако го дърпаме пълен с вода.