Магьосницата от Даршива

— Не знаех, че е така.

— Наистина е очарователно. Малките вълчета го правят непрекъснато.

— Благодаря — сухо каза той.

Влязоха в двора на чифлика.

Дурник и Тот гасяха последните пламъци по обгорялата стена на една от пристройките в двора. Силк, Ерионд и Сади им подаваха пълни с вода кофи. Драконът не бе имал достатъчно време да запали с огнения си дъх сградите, затова пожарите не бяха нанесли сериозни щети.

Поулгара прекоси двора, вперила сериозен поглед пред себе си. Се’Недра и Велвет вървяха на крачка след нея.

— Майко — каза простичко вълшебницата.

— Изглеждаш добре, Поулгара — отвърна жената със светлокестеняви коси, сякаш двете бяха разговаряли миналата седмица. — Семейният живот ти се отразява добре.

— Харесва ми — усмихна се Поулгара.

— Така си и мислех. Той тук ли е? Трябва да поговоря с него, както и с теб.

— Да, в една от стаите на горния етаж. Знаеш, че не обича тези срещи.

— Ще го извикаш ли, Гарион? Имам малко време, а трябва да му разкажа много неща. Ще му се наложи да изостави уединението си за известно време.

— Веднага, бабо. — Кралят на Рива бързо се качи по дървените стъпала на втория етаж.

Белгарат седеше на едно легло със смачкани чаршафи, подпрял лакти на коленете си и заровил лице в шепите си.

— Дядо — тихо каза Гарион.

— Какво?

— Тя иска да говори с теб.

Белгарат вдигна лице. То изразяваше безмълвното му страдание.

— Съжалявам, дядо, но тя каза, че е много важно.

Белгарат стисна челюсти и въздъхна примирено.

— Добре. Да вървим.

Двамата тръгнаха надолу по стълбите и когато излязоха на двора и видяха Дурник, който се покланяше малко несръчно пред Поледра.

— Госпожо — каза ковачът. Изведнъж Гарион осъзна, че те едва сега се запознават официално.

— Толкова си официален и благоразумен, Дурник — отговори вълшебницата с кестенявите коси, после протегна ръка, докосна леко лицето му и след това го прегърна. — Ти направи дъщеря ми много щастлива, Дурник — продължи тя. — Благодаря ти. — После се обърна, погледна Белгарат в очите и каза предизвикателно: — Е?

— Изобщо не си се променила — изрече той треперещ от вълнение глас.

— О, промених се, и то доста — отвърна тя недоволно. — Дори не можеш да си представиш колко.

— Не ти личи.

— Много мило от твоя страна. Чу ли разговора ми с вещицата?

Той кимна и каза:

— Ти пое голям риск, Поледра. Какво щеше да се случи, ако тя беше приела предизвикателството ти?

— Вълците обичат да поемат рискове. — Жената с кестенявите коси сви рамене. — Това им вдъхва още по-голямо желание за живот. Съвсем не беше толкова рисковано. Зандрамас е Детето на Мрака и Духът на Мрака постепенно превзема както тялото, така и душата й. Тя не би рискувала точно сега. Подготовката на подходящи заместници отнема доста време, а последният сблъсък ще се състои скоро. Добре, нека поговорим за онова, заради което искам да се срещна с теб. Сега Зандрамас има свой фаворит, когото е направила крал на ангараките.