Гарион
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гарион». Краткое содержание книги:
— Не желая да се женя за алорн!
— Не се притеснявай за това — казах, — няма да ти се наложи да го правиш.
— Вие пък откъде сте сигурен?
— Кралят на Рива още не е дошъл, а и дълго занапред няма да се появи.
— Който и да е алорн може да се яви в Рива, претендирайки, че е наследник на Желязната хватка. Ще ме принудят да се омъжа за някакъв простосмъртен.
— Не, скъпа — успокоих я аз. — Най-напред, нито един алорн не би си позволил подобно нещо. И после — самозванецът няма да може да мине през изпитанието.
— Какво изпитание?
— Само истинският ривански крал ще изтръгне меча на Желязната хватка от стената в тронната зала. Самозванецът не би могъл да го мръдне оттам дори с ковашки чук. Сферата има грижата за това.
— Виждал ли си някога този мистериозен камък?
— Много пъти, скъпа, повярвай ми. Никой няма да те принуждава да се жениш за алорн.
— Защото сигурно не съм достатъчно добра? — избухна тя. Беше способна да се обърне точно наопаки само за миг.
— Това няма нищо общо с теб, Це’Брон — казах й. — Просто още не е дошло времето. Най-напред трябва да се случат много други неща.
Очите й се присвиха изпитателно. Сигурно се опитваше да открие някакво оскърбление в това, което току-що й бях казал.
— Е, добре — каза накрая нелюбезно тя, — хубаво тогава. Но ще гледам да си изпълниш обещанието, старче.
— Няма и да си помисля да те мамя, принцесо.
И така, аз откарах навреме принцеса Це’Брон в Рива, а придворните дами в Цитаделата я глезиха и приласкаваха с огромно внимание. Тя направи задължителната си поява в тронната зала и изчака полагаемите се три дни там, а после я отведох обратно.
— Нали видя, че не беше толкова страшно — казах й, когато вече бяхме стъпили на един от мраморните кейове в Тол Хонет.
— Какво пък, мисля, че наистина не беше. — После се засмя звънко, обгърна врата ми с тънките си ръчички и шумно ме целуна.
Изчаках в Тол Хонет, докато настъпи пролетта и после наредих на един черекски боен кораб да ме откара на север. Отбих се в Трелхейм да видя дядото на Барак, който беше също толкова огромен и червенобрад, какъвто щеше да стане и „Страховития Мечок“, а и почти толкова интелигентен. В Трелхейм всичко изглеждаше наред, затова се отправих към селото, където Поулгара бдеше над семейството на пра-прадядото на Гарион, още един на име Геран. Поул се изхитрява да пробута това име при всяко ново поколение. Изглежда е свързано с чувството й за приемственост. Този Геран тъкмо се беше оженил за една русокоса черекска девойка и всичко вървеше според очакванията ни.
Като минахме през обичайните поздрави и ритуали, присъщи на всяко семейно събиране, аз най-сетне успях да поговоря насаме с дъщеря си.
— Изглежда ще имаме проблеми с дриадската принцеса, когато дойде времето — предупредих я аз.
— Така ли? И какви по-точно?
— Принцесите не са много хрисими. Ние женим всички тези младежи за алорнски момичета, а алорнските жени са кротки и ведри. Дриадите в рода на Борун са всичко друго, но не и кротки. Те са властни, глезени и лукави. — Разказах й за принцеса Це’Брон и пътуването до Рива.
— Ще се погрижа за това, татко — увери ме тя.
— Сигурен съм, че ще го направиш, Поул, но мислех, че е редно да те предупредя. Предполагах, че риванската кралица може да ти се стори много послушна, но не вярвай и дума на това, което ти казва.
— Ще се оправя с нея, когато му дойде времето. Къде отиваш сега?
— В Драсния. Ще нагледам семейството на Водача.
— Толкова ли е назряло времето?
— Близнаците смятат, че часът наближава. Започват да виждат някои от предзнаменованията и поличбите. Предполагат, че това, което чакаме, ще стане през следващия век.
— И с това моята задача ще е изпълнена, нали?
— О, мисля, че все ще ти намерим някакво занимание след това, Поул.
— Много съм ти признателна, старче. Щом сме толкова близо, май ще е добре да помисля за преместването ни в Сендария, а? — Тя прямо ме погледна. — Мога да чета Дарин и Мрин като теб, татко, и знам къде ще се роди Пратеника на боговете.
— Май наистина е добре да се погрижим за това — съгласих се. — Щом си свърша работата в Драсния, ще се върна в Долината да поговоря с близнаците. Може да са стигнали до нещо по-конкретно. Сега не е време за грешки.
— Кога заминаваш за Драсния?
— Утре. Ще можеш ли да направиш от онзи черешов пай за закуска, Поул? Не съм опитвал плодовия ти пай близо век и много ми липсва.
Тя ме изгледа продължително.
— Твоите сладкиши са най-вкусните, Поул — казах, без дори да се усмихна. — Хрумна ми нещо — след като Пратеника на боговете се възкачи на трона, можеш да отвориш сладкарска работилница.