Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Нито пък в който и да е друг смисъл, Джаспър — прекъсна го разпалено доблестната девойка. — В това отношение никак не съм лековерна. По волята на Провидението аз съм дъщеря на сержант и ще бъда напълно доволна да остана в положението, в което съм се родила.
— Но не всички остават в това положение, в което са се родили, Мейбъл. Някои се издигат над него, а други падат по-ниско. Мнозина сержанти са ставали офицери, генерали дори. Защо тогава една дъщеря на сержант да не може да стане жена на офицер?
— Ако става въпрос за дъщерята на сержант Дънъм, то не мога да ти изтъкна по-убедителен довод от този, че едва ли ще се намери офицер, който да поиска да се ожени за нея — отвърна със смях Мейбъл.
— Ти си мислиш така, но има хора в 55-и полк, които мислят другояче. Има един офицер в този полк, Мейбъл, който действително желае да те направи своя жена.
С бързината на светкавица през паметта на Мейбъл преминаха лицата на пет-шестимата младши офицери от гарнизона, у които, съдейки по възрастта и склонностите им, най-вероятно можеше да се породи подобно желание. И за да бъдем обективни, не бива да скриваме, че мисълта да се издигне над своето положение достави истинско удоволствие на девойката, защото, макар и да казваше, че е доволна от участта си, дълбоко в себе си тя беше убедена, че с възпитанието и образованието, което беше получила, следва да заслужи нещо повече. Това чувство обаче трая само миг, защото Мейбъл Дънъм беше девойка с твърде чиста и възвишена душа, за да гледа на брачния съюз само като на практична сделка, която да й осигури високо положение в обществото. Мимолетното чувство, завладяло я в първия миг, беше резултат от възпитанието й, докато трайният и устойчив възглед за тези неща, към които всъщност се придържаше, произтичаше от самия й характер и от принципите й.
— Не познавам офицер от 55-и полк, пък и от който и да било друг полк, склонен да направи подобна глупост. А и аз самата не бих си позволила глупостта да се омъжа за офицер.
— Глупост ли, Мейбъл?
— Да, глупост, Джаспър. Ти знаеш много добре, както и аз самата, с какви очи гледа обществото на подобни бракове и на мен би ми било обидно, би ми било много мъчно да разбера един ден, че мъжът ми съжалява, загдето си е позволил дотолкова да се увлече по едно хубаво личице и една стройна фигура, че да се ожени за дъщерята на човек с по-ниско звание от неговото, за дъщерята на сержант.
— Мъжът ти, Мейбъл, едва ли ще вземе да мисли за бащата, той по-скоро ще мисли за дъщерята.
Девойката говореше разпалено и дори с известна закачливост, но след последната забележка на Джаспър тя почти цяла минута не произнесе нито дума. После отново продължи, но вече не тъй шеговито и един по-внимателен слушател би доловил в тона й дори лека тъга:
— Родители и деца трябва да живеят в пълно единомислие, чувствата и мечтите им не трябва да се отличават. Единството на възгледи според мен е необходимо не само за съпружеското щастие, но и за щастието на другите членове на семейството. А най-важното е и у мъжа, и у жената да не съществуват някакви особени причини да се чувствуват нещастни — животът и без това носи толкова скръб и мъка.
— От това трябва ли да заключа, Мейбъл, че ти не би се омъжила за офицер, само защото е офицер?
— А имаш ли право да ми задаваш такива въпроси, Джаспър? — с усмивка попита Мейбъл.
— Никакво друго право, освен силното желание да те видя щастлива, Мейбъл, а това може би не е достатъчно. Безпокойството ми нарасна, когато случайно узнах, че баща ти има намерение да те склони да се омъжиш за поручик Мюр.
— У моя скъп баща не може да се породи такова нелепо, такова жестоко намерение!
— Каква жестокост може да има в желанието му да те направи жена на един интендант?
— Вече казах какво мисля по този въпрос и не мога да направя думите си по-убедителни. След като ти отговорих тъй откровено, Джаспър, имам правото да те попитам, откъде знаеш, че баща ми действително има такова намерение?
— Че ти е избрал вече съпруг, зная от него самия. Неведнъж ми го е казвал по време на разговорите ни, когато му се е налагало да надзирава товаренето на припасите. А пък и мистър Мюр сам ми каза, че смятал да поиска ръката ти. Като съпоставих едното с другото, стигнах до извода, за който вече ти споменах.
— А може би моят стар баща — започна Мейбъл, а думите й се отронваха бавно от устата, сякаш се вслушваше несъзнателно а някакъв свой вътрешен импулс. — Може би моят стар баща да е говорил за някой друг? От това, което ти казваш, съвсем не се разбира, че той е имал предвид мистър Мюр.
— Ако се вгледаш внимателно във всичко, което става, ще видиш, че съм напълно прав. Кое доведе интенданта тук? Преди той никога не е смятал за нужно да съпровожда отрядите, които са тръгват за островите, той е намислил да те направи своя жена, а и баща се е съгласил, ти не може да не са забелязала, Мейбъл, че той те харесва?