Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Не. Дъмбълдор ми даде почивен ден вчера, за да го направя. Вместо това трябваше да ме уволни, разбира се… Както и да е, направих ти това…
Приличаше на красива книга с кожена подвързия. Хари я отвори с любопитство. Беше пълна с магьоснически снимки. От всяка страница му се усмихваха и му махаха майка му и баща му.
— Изпратих сови на всичките стари съученици на родителите ти и ги помолих за снимки… Знаех, че си нямаш… Харесва ли ти?
Хари не можа да продума, но Хагрид разбра.
Тази вечер Хари слезе сам долу за тържеството по случай края на учебната година. Забави го суетнята на Мадам Помфри, която настоя да го прегледа още един последен път, така че Голямата зала беше вече пълна. Тя бе украсена в слидеринските цветове — зелено и сребърно, за да се ознаменува спечелването от „Слидерин“ на Купата на домовете за седма поредна година. Огромно знаме със слидеринската змия покриваше стената зад Височайшата маса.
Когато Хари влезе, настъпи внезапна тишина и след това всички започнаха едновременно да говорят на висок глас. Той се вмъкна на едно място между Рон и Хърмаяни на грифиндорската маса и се опита да не обръща внимание на факта, че някои ученици ставаха, за да го видят.
За щастие Дъмбълдор пристигна няколко мига по-късно. Бърборенето стихна.
— Измина още една година! — каза Дъмбълдор бодро. — И аз ще трябва да ви досадя с хриптящото бръщолевене на един старец, преди да забием зъби във вкусните гозби. Каква година беше това! Надявам се главите ви да са малко по-пълни, отколкото бяха. И имате пред себе си цялото лято, за да ги изпразните хубавичко, преди да започне следващата година… Сега, доколкото разбирам, трябва да бъде присъдена Купата на домовете и точките са разпределени така: на четвърто място е „Грифиндор“ с триста и дванайсет точки, на трето — „Хафълпаф“ с триста петдесет и две, „Рейвънклоу“ имат четиристотин двайсет и шест, а „Слидерин“ — четиристотин седемдесет и две.
Същинска буря от ликуване и тропане се развихри на масата на „Слидерин“. Хари успя да види Драко Малфой, който думкаше с чашата си по масата. Беше противна гледка.
— Да, да, браво, „Слидерин“! — каза Дъмбълдор. — Обаче трябва да се вземат предвид някои неотдавнашни събития.
Залата утихна напълно. Усмивките на слидеринци поизбледняха.
— А-хъм — покашля се Дъмбълдор. — Трябва да раздам в последната минута някои допълнителни точки. Я да видя. Да… Първо: на Роналд Уизли…
Лицето на Рон стана пурпурно и той заприлича на репичка със силно слънчево изгаряне.
— …за най-добре изиграната шахматна партия, която е виждана в „Хогуортс“ от много години насам, присъждам на дом „Грифиндор“ петдесет точки.
Радостните възгласи на грифиндорци едва не отнесоха омагьосания таван; звездите над главите им сякаш затрепкаха. Чу се гласът на Пърси, който казваше на другите префекти:
— Брат ми, разбрахте ли! Най-малкият ми брат! Преминал през гигантския шахмат на Макгонъгол!
Най-после пак настъпи тишина.
— Второ… на Хърмаяни Грейнджър… за използването на хладнокръвна логика, когато е била изправена срещу огъня, присъждам на дом „Грифиндор“ петдесет точки.
Хърмаяни скри лице в ръцете си; Хари силно подозираше, че е избухнала в плач. Грифиндорци по цялата маса бяха извън себе си — изкачиха се със сто точки.
— Трето… на Хари Потър… — продължи Дъмбълдор и в помещението настъпи мъртва тишина — за невероятното хладнокръвие и изключителната храброст присъждам на дом „Грифиндор“ шейсет точки.
Взривът от викове беше оглушителен. Онези, които можеха да пресмятат, докато крещяха до прегракване, знаеха, че сега „Грифиндор“ имаше четиристотин седемдесет и две точки — точно толкова, колкото и „Слидерин“. Бяха излезли наравно за Купата на домовете. Да беше дал Дъмбълдор на Хари поне още една точка!
Дъмбълдор вдигна ръка.
— Има различни видове смелост — каза Дъмбълдор с усмивка. — Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си. Затова присъждам десет точки на Невил Лонгботъм.
Човек, намиращ се пред Голямата зала, можеше да си помисли, че е станала някаква експлозия — толкова силен беше шумът, който изригна от масата на „Грифиндор“. Хари, Рон и Хърмаяни станаха прави, за да крещят и ликуват, докато Невил, пребледнял от смайване, изчезна под куп ученици, които го прегръщаха. Никога досега не беше спечелил дори една точка за „Грифиндор“. Все още ликувайки, Хари мушна Рон в ребрата и посочи Малфой, който не би могъл да изглежда по-потресен и по-ужасен, дори ако току-що му бяха произнесли проклятието за пълно тяловкочанясване.