Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Какво прави това огледало? Как действа? Помогнете ми, господарю!
И за ужас на Хари един глас отговори и този глас като че ли излизаше от самия Куиръл.
— Използвай момчето… Използвай момчето…
Куиръл се обърна към Хари.
— Да… Потър… ела тук.
Плясна с ръце и въжетата, които пристягаха Хари, паднаха. Той бавно се изправи.
— Ела тук — повтори Куиръл. — Погледни в огледалото и ми кажи какво виждаш.
Хари тръгна към него.
„Трябва да излъжа — мислеше той трескаво. — Трябва да погледна и да излъжа за това, което виждам, и толкова!“
Куиръл застана плътно зад него. Хари вдъхна странната миризма, която сякаш идваше от тюрбана на Куиръл. Затвори очи, пристъпи пред Огледалото и пак ги отвори.
Първо видя своето отражение — бледен, с изплашен вид. Но миг по-късно отражението му се усмихна. То сложи ръка в джоба си и извади един кървавочервен камък. Намигна и върна камъка в джоба — и когато го направи, Хари усети, че нещо тежко падна в истинския му джоб. Някакси — невъобразимо как — той беше получил камъка.
— Е? — попита Куиръл нетърпеливо. — Какво виждаш?
Хари събра цялата си смелост.
— Виждам себе си как се ръкувам с Дъмбълдор — измисли той. — Аз… аз съм спечелил Купата на домовете за „Грифиндор“.
Куиръл отново изруга и каза:
— Махни се оттук!
Когато се отдръпна встрани, Хари усети камъка в джоба си. Би ли дръзнал да побегне?
Обаче не беше направил и пет крачки и един писклив глас заговори, въпреки че Куиръл не движеше устните си.
— Той лъже… той лъже…
— Потър, върни се тук! — викна Куиръл. — Кажи ми истината! Какво видя току-що?
Пискливият глас заговори пак.
— Остави ме да говоря с него… лице в лице…
— Господарю, не сте достатъчно силен!
— Имам достатъчно сили… за това…
Хари се усети като прикован на място от дяволската примка. Не можеше да помръдне нито един мускул. Вцепенен, той гледаше как Куиръл започна да развива тюрбана си. Какво ставаше тук? Тюрбанът падна. Главата на Куиръл така изглеждаше странно малка. После той бавно се обърна кръгом.
Хари би изкрещял, но не можеше да издаде звук. Там, където трябваше да е тилът на Куиръл, имаше едно лице — най-ужасното лице, което Хари някога бе виждал. Беше бяло като вар, с вторачени червени очи и цепнатини вместо ноздри, като на змия.
— Хари Потър… — прошепна лицето.
Хари се опита да отстъпи назад, но краката му не можеха да мръднат.
— Виждаш ли какъв съм станал? — каза лицето. — Просто сянка и химера… Имам форма само, когато мога да стана част от тялото на друг… Обаче винаги са се намирали желаещи да ме приютят в своите сърца и души… през последните седмици ме подсилваше кръв от еднорози — ти видя верния Куиръл да я пие за мен в гората… а сдобия ли се веднъж с еликсира на живота, ще съм в състояние да си създам собствено тяло. А сега… защо не ми дадеш този камък, който е в джоба ти?
Значи той знаеше! Изведнъж Хари отново почувства краката си. Политна назад.
— Не бъди глупак! — изръмжа лицето. — По-добре спаси собствения си живот и се присъедини към мен… иначе ще намериш същия край като родителите си… Те умряха, молейки ме за милост…
— ЛЪЖЕЦ! — изкрещя Хари внезапно.
Куиръл вървеше заднешком към него, така че Волдемор все още можеше да го вижда. Зловещото лице сега се усмихваше.
— Колко трогателно… — изсъска то. — Винаги ценя смелостта… Да, момче, родителите ти бяха смели… Първо убих баща ти и той храбро се съпротивляваше… но нямаше нужда майка ти да умира… Тя се опита да защити теб… Дай ми сега камъка, ако не искаш да се окаже, че е умряла напразно.
— НИКОГА!
Хари хукна към вратата с пламъците, но Волдемор кресна:
— ХВАНИ ГО!
И следващата секунда Хари усети ръката на Куиръл да сграбчва китката му. Веднага по белега на Хари премина болка, остра като игла; имаше чувството, че главата му ще се разцепи на две; извика, като се бореше с всички сили, и за негова изненада Куиръл го пусна. Болката в главата му отслабна — огледа се за види къде е отишъл Куиръл и го видя, свит от болка и загледан в пръстите си, по които пред очите му се издуваха мехури.
— Хвани го! ХВАНИ ГО! — изкрещя Волдемор пак и Куиръл се хвърли напред, като събори Хари и падна върху него с двете ръце на момчешката шия — болката в белега сега почти заслепяваше Хари, но все пак виждаше как Куиръл вие от страдание.
— Господарю, не мога да го удържа… ръцете ми… ръцете ми!
И Куиръл, макар че притискаше Хари към пода с коленете си, пусна шията му и впери смаян поглед в собствените си длани — Хари можа да види, че те изглеждаха изгорени, кървящи, червени и лъскави.