Танцьорът

Което означава, заключи за себе си Райм, местете ги, и то веднага.

— Не — твърдо каза криминалистът. — Аз смятам, че трябва да ги оставим там, където са.

— Ако поставим на първо място създалите се преди броени минути обстоятелства — каза Пъркинс, — смятам, че разрешението на нашия спор е ясно като бял ден. Да ги преместим.

Райм обаче не се отказа:

— Той ще тръгне след тях, където и да отидат, било то в нова охранявана къща или във вече използвана. Тук поне си познаваме района, знаем вече и нещо от методите му. Имаме и добро прикритие за устройване на засади.

— Това е голям плюс — обади се Селито.

— Освен това така ще го пообъркаме.

— Как така? — попита Пъркинс.

— В момента той също се чуди какво ще правим, нали така?

— Наистина ли?

— Можете да бъдете уверен — отвърна Райм. — Опитва се да ни предвиди действията. Ако решим да ги оставим, той ще предприеме едни действия. Ако ги преместим — което мисля, че би му се сторило най-вероятно — вероятно ще се опита да нападне в движение. А мога да ви кажа, че колкото и сигурна да е охраната по пътя, все по-друго си е, когато сме на място, което познаваме като петте си пръста. Не, трябва да ги оставим там, където са, и да се подготвим за следващия му удар. Да го очакваме всеки момент, готови да нахлуем и да действаме. Последния път…

— Последния път той уби един от нашите агенти.

Райм не издържа и се озъби на Пъркинс:

— Ако Инелман имаше гръб, ако не беше тръгнал сам, щеше да бъде съвсем различно.

Пъркинс беше от висшия елит, но тъй като беше сам, пък беше свикнал сам да се защитава, реши да прояви благоразумие. Кимна и отстъпи.

„Но, все пак, дали съм прав?“, питаше се Райм.

„Какво всъщност си мислеше Танцьорът? Наистина ли мога да кажа със сигурност?

Да, мога с един поглед върху потъналата в мълчание спалня или мръсната странична алея да открия уликите и да разкажа последователно всичко, на което те са били неми свидетели. Мога да разбера по начина, по който са падали капките кръв по килима или плочките, колко малко й е оставало на жертвата да се измъкне от жестоките ръце на убиеца си, какви са й били шансовете срещу него или каква е най-вероятната причина на смъртта. Мога да анализирам праха, оставен от убиеца и веднага да кажа, откъде точно е дошъл.

Мога да кажа кой, мога да отговоря и защо. Но да кажа със сигурност какво точно се кани да предприеме Танцьорът?

За това мога да правя догадки, но никога не мога да съм сигурен.“

На вратата се появи някаква фигура. Единият от полицаите на входната врата. Подаде на Том някакъв плик и след като се завъртя, тръгна обратно към поста си.

— Какво е това? — попита Райм, докато внимателно се взираше в него. Не очакваше доклади от лабораторията, но пък беше вече твърде чувствителен към слабостта на Танцьора към бомби.

Пакетчето не беше по-дебело от лист хартия и беше подпечатано от ФБР.

Том го отвори и се зачете.

— От Техническия отдел на ФБР е. Изровили са отнякъде експерт по пясъците.