Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Наследници [The Summons-bg]
Наследници [The Summons-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследници [The Summons-bg]

Электронная книга - «Наследници [The Summons-bg]». Краткое содержание книги:

Действието се развива в окръг Форд, Мисисипи, където ексцентрични герои се сблъскват с тъмни семейни тайни. Рей Атли, 43-годишен, наскоро разведен, преподавател по право и любител пилот, получава писмо от своя умиращ баща, съдия в Луизиана. Същото писмо получава и по-малкия му брат Форест, черната овца в семейството. Двамата братя трябва да се явят в кабинета на съдията в уречен ден и час, за да обсъдят наследството, което ги очаква. Когато Рей пристига в родния дом, съдията е вече мъртъв. Но в шкафа в кабинета на стария Атли той намира пари, които баща му не би могъл да спечели от съдийство. Три милиона долара. Откъде са? Подкупи? Незаконни сделки? Комар? Удари в казината, изникнали като гъби в дълбокия Юг? Имат ли наследниците права над тях? Кой друг знае за тайната? Кой заплашва да убие Рей?
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103
Перейти на страницу:

— Къде по-точно на запад?

— В Монтана. Ранчо „Утринна звезда“. Мийв каза, че точно това му трябвало на момчето — приятно място, много затънтено, по-тежките случаи ги заключват, Форест щял да остане една година.

Рей вдигна глава и затърка челото си така, като че ли току-що го бяха простреляли там.

— И, естествено, мястото е скъпо — добави Хари Рекс.

— Естествено — промърмори Рей.

Не говориха повече, или поне не за Форест. След няколко минути Хари Рекс заяви, че тръгва. Беше предал съобщението и нямаше какво повече да каже за момента. Жена му нямаше търпение да види сестра си. Може би следващия път щяха да останат по-дълго, да вечерят и така нататък. Той потупа Рей по рамото и го остави.

— Ще се видим в Клантън — извика той за сбогом.

Рей нямаше нито сили, нито желание да тича. Седеше на пейката насред търговската улица, точно под апартамента си, и се чувстваше изгубен в един свят от бързо движещи се фигури. Наоколо минаваха все повече хора, търговци, банкери и адвокати бързаха за работа, но Рей не ги виждаше.

Карл Мърк преподаваше два раздела застрахователно право всеки семестър и беше член на адвокатската колегия на щата Вирджиния, също като Рей. Обсъдиха предстоящата среща на обяд и двамата стигнаха до заключението, че става въпрос само за рутинно разследване и няма причини за безпокойство. Мърк щеше да дойде с Рей и да се представи за негов адвокат.

Следователят на застрахователната компания се казваше Ратърфилд. Посрещнаха го в заседателната зала на Юридическия факултет. Той свали сакото си, като че разговорът щеше да отнеме часове. Рей беше с джинси и спортна риза. Мърк беше облечен също толкова небрежно.

— Обикновено записвам тези неща — каза делово Ратърфилд, извади един касетофон и го постави между себе си и Рей. — Имате ли нещо против?

— Не.

Ратърфилд натисна едно копче, погледна бележките си и каза някакви уводни думи заради лентата. Работеше на хонорар и беше нает от „Авиейшън Ъндъррайтърс“ да разследва подадената от Рей Атли и останалите трима съсобственици на самолет „Бийч Бонанза“, модел 1994-а, молба за изплащане на застраховка за нанесените на втори юни щети. Според щатския експерт по палежите самолетът беше подпален умишлено.

Като начало искаше да се запознае с досегашния му опит като пилот. Рей носеше списъка с полетите си и Ратърфилд го прегледа, но явно не намери нищо интересно.

— Няма данни за уредите — каза по едно време той.

— Работя по въпроса — отвърна Рей.

— Имате четиринайсет часа с бонанзата, така ли?

— Да.

После мина към консорциума от съсобственици и зададе няколко въпроса за сделката. Вече беше разпитал останалите трима и те му бяха показали договорите и документацията. Рей потвърди, че всичко е валидно.

Ратърфилд мина на друга скорост и попита:

— Къде бяхте на първи юни?

— В Билокси, Мисисипи — отвърна Рей. Беше сигурен, че Ратърфилд няма представа къде се намира това.

— Колко време стояхте там?

— Няколко дни.

— Може ли да попитам защо ходихте?

— Разбира се — отвърна Рей и заразказва съкратена версия на последните си посещения у дома. Официалната причина за разходката до крайбрежието беше да види стари приятели от студентските си години в Тулейн.

— Сигурно има хора, които могат да потвърдят, че сте били там на първи юни? — попита Ратърфилд.

— Няколко души. Освен това имам квитанция от хотела.

Ратърфилд изглеждаше убеден, че Рей е бил в Мисисипи.

— Другите собственици са били у дома си по времето на палежа — каза той, като разлисти бележките си. — Всички имат алиби. Ако предположим, че самолетът е подпален умишлено, трябва първо да намерим мотива, а после и извършителя. Някакви предположения?

— Нямам представа кой го е подпалил — отвърна бързо и уверено Рей.

— А мотив?

— Тъкмо бяхме купили самолета. Защо някой от нас ще иска да го унищожава?

— Може би заради застраховката. Понякога стават такива работи. Може би някой от собствениците е решил, че не може да си го позволи. Не са малко пари — почти двеста хиляди за шест години, близо деветстотин долара месечно на съдружник.

— Знаехме това преди две седмици, когато подписахме — възрази Рей.

Известно време обсъждаха деликатната тема за личните финанси на Рей — заплата, разходи, задължения. Когато Ратърфилд се убеди, че Рей може да изплаща своя дял от самолета, смени темата.

— Разкажете ми за пожара в Мисисипи — каза той, докато гледаше някакъв доклад.

— Какво искате да знаете?

— Разследват ли ви за умишлен палеж там?

— Не.

— Сигурен ли сте?

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)