Наследници [The Summons-bg]

— Всичко наред ли е тук? — попита тя.

Да, да, супер сме си.

— Още седем минути — рече Алисън и затвори. Стояха така цяла вечност, загледани в различни точки на пода. Отвън не се чуваше нито звук.

— Исках само половината, Рей — каза накрая Форест.

— Вземи половината сега.

— Вече е късно. Вече знам какво да правя с парите. Ти ми показа.

— Страхувах се да ти ги дам, Форест.

— От какво се страхуваше?

— Боях се, че ще се натровиш до смърт с тях.

— Е, ето ме — рече Форест и показа с ръка стаята, ранчото и цяла Монтана. — Ето това правя с парите. Не може да се каже, че се самоубивам. И съвсем не съм толкова луд, колкото смятахте всички.

— Сгрешил съм.

— О, колко трогателно. Сгрешил си, защото те хванах ли? Или защото се оказа, че не съм чак такъв идиот? Или защото искаш половината от парите?

— И трите.

— Страхувам се да ги деля, Рей, също като теб. Боя се, че ще ти замаят главата. Страхувам се, че ще ги профукаш по самолети и казина. Страхувам се, че ще станеш още по-голям кретен, отколкото си. Аз трябва да те пазя, братле.

Рей запази хладнокръвие. Не можеше да победи в юмручен бой с Форест, а и да можеше, какво би спечелил? Искаше му се да вземе една палка и да му строши главата, но каква полза? Дори да го застреляше, пак нямаше да намери парите.

— И какво смяташ да правиш? — попита той колкото се можеше по-незаинтересовано.

— О, не знам. Нищо определено. Когато си в подобно заведение, мечтаеш много, а щом излезеш, всички мечти ти се струват глупави. Определено няма да се връщам в Мемфис, там имам твърде много стари приятели. И никога няма да се върна в Клантън. А ти? Какво ще правиш сега, когато профука големия си шанс?

— Аз имах приличен живот, Форест, и още го имам.

— Точно така. Печелиш сто и шейсет хиляди годишно, проверих в интернет, а не ми се вярва да си се скъсал от работа. Нямаш семейство, нямаш много разходи, имаш достатъчно пари да правиш каквото си искаш. Успял си. Странно нещо е лакомията, а, Рей? Намери три милиона долара и реши, че имаш нужда от всичките. И нищичко за заблуденото ти братче. Нито цент за мен. Ти взе милионите и се опита да избягаш с тях.

— Не бях сигурен какво да правя с парите, също като теб.

— Но ги взе, и то всичките. И ме излъга.

— Не е вярно. Само ги прибрах на сигурно място.

— И ги харчеше — по казина и самолети.

— Не, по дяволите! Не играя комар, а самолети наемам от три години. Просто пазех парите, Форест, и се опитвах да разбера какво става. Минали са едва пет седмици.

Рей повиши тон и думите му отекнаха в стените. Алисън подаде глава, готова да прекъсне срещата, ако пациентът й е твърде стресиран.

— Не ме съди толкова тежко — каза Рей. — И ти не знаеше какво да правиш с парите, също като мен. Щом ги намерих, някой — сигурно ти или приятелчетата ти — започна да ме заплашва. Не можеш да ме виниш, че избягах с тях.