Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
После се отдаде на фантазиите си. Никак не е малко да подариш на Елена не гроб, а живата й майка… Никак не е малко да изпълниш мечтата на живота й, да задоволиш един вечен, упорит като трън в петата глад… Глад, подобен на онзи, който той самият изпитва когато става въпрос за изграждане на авторитет в очите на баща му… Това е истинско геройство, за такова нещо си струва да отлетиш чак до дъното на галактиката… Никакви подаръци, никакво уважение и внимание не можеха да се сравнят с подобен жест. Душата му се разтопи от удоволствие при представата за това, което би изпитала Елена…
Но стига… Това все още е една далечна хипотеза. Проверката й може да доведе до съвсем неочаквани резултати. Разбра, че сержантът му е спестил част от истината, твърдейки, че не си спомня нищо за Ескобар. От друга страна, това съвсем не беше изключено… Както и факта, че тази жена може да се окаже съвсем друга… Затова трябва да направи проверката сам, при пълна дискретност. Само по този начин няма да причини зло на никого…
На следващия ден Майлс проведе първото разширено съвещание със своите офицери. Под претекста да се запознае лично с новите попълнения, но с надеждата да чуе конкретни идеи за излизане от блокадата. Сред хората с настоящ и отминал военен опит не можеше да няма някой, който да знае какво трябва да бъде сторено. Раздадени бяха допълнителни копия от „Уставът на Дендарии“, след което Майлс се оттегли в командната кабина на новополучения кораб да се запознае с параметрите му.
Включи главния компютър и се залови за работа. На първо време увеличи капацитета на кораба по отношение на превозваните пътници за двуседмичното пътуване до Колонията Бета от четири, на пет, елиминирайки част от багажа и животоспасяващите материали. Беше сигурен, че при по-обстоен преглед на оборудването ще съумее да повиши тази цифра на седем. В същото време се опитваше да не мисли за наемниците, които нетърпеливо ще очакват завръщането му начело на значителни подкрепления. Нетърпеливо и дълго…
Продължаването на престоя им тук ставаше опасно. Тактическият симулатор на „Триумф“ ясно показа, че идеята да пробие блокадата на Озер с 200 войници е чиста мегаломания. Но все пак… Не, не! Направи усилие и си наложи да мисли трезво.
Ели Куин с обезобразеното лице изглеждаше логичен избор за изключване от състава на екипажите. На практика тя не беше дала клетва за лична вярност на Майлс… После ще трябва да хвърля ези-тура между Баз и Ард. Ако отведе инженера обратно на Бета, положително ще го изложи на опасността от арест и екстрадиране. Значи остава тук в името на собственото му добро, нали така, сър? Няма значение, че в продължение на седмици беше работил всеотдайно, подкрепяйки по всякакъв начин налудничавите идеи на Майлс. Няма значение това, което озеранците ще направят на своите дезертьори и техните помагачи в момента, в който най-сетне ги пипнат… Няма значение, че по този начин ще бъде прекъснат оформящия се роман между Баз и Елена… А дали това не е главната причина за подобен ход на мислите му?
От логиката боли стомах, беше крайното заключение на Майлс.
В момента не беше лесно да мисли единствено за конкретните задачи. Погледна ръчния си хронометър. Още няколко минути. Запита се дали не постъпи глупаво като запази онази бутилка с ужасно фелицианско вино в гардероба. Сега може би трябва да я извади и…
Въздъхна и се облегна назад, усмихвайки се на Елена, която седеше в другия край на кабината и преглеждаше списъка с въоръженията. Сержант Ботари се беше настанил край малка сгъваема масичка и почистваше личните им оръжия. Елена отвърна на усмивката му и свали миниатюрните слушалки от главата си.
— Изготви ли програма за физическа подготовка на новите… хм… попълнения? — попита той. — Някои от тях изглеждат така, сякаш от доста време не са се раздвижвали.
— Всичко е готово — отвърна тя. — Още утре започвам с една голяма група. Генерал Халифай се съгласи да ми отстъпи гимнастическия салон на рафинерията… — Помълча, после добави: — Като говорим за раздвижване ми хрумна, че няма да е зле да дойдеш и ти…
— Ами…
— Добра идея — обади се сержантът без да вдига глава.
— Но стомахът ми…
— Ще дадеш добър пример на бойците — подхвърли Елена и примигна с престорена невинност насреща му.