Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Надигна се и галантно посочи креслото до себе си:
— Ела, ще те науча да работиш с нея. Като се запознаеш с една-две игри, сама ще се увериш колко е интересно…
— Ами, добре…
Показа й две елементарни упражнения по тактика, маскирайки ги с наименованието „игра“.
— Някога играехме заедно с капитан Куделка…
Тя схвана правилата за броени секунди. Имаше нещо престъпно във факта, че човек като Иван Ворпатрил например дори в момента се занимава с овладяване на офицерските познания, докато Елена, само защото е жена, никога няма да припари до занятия по тактика…
Очите му механично пробягваха по неговата част от тактическите задачи, докато умът му продължаваше да бъде ангажиран с военните проблеми на реалния живот. Точно на тези неща щяха да го обучават в Имперската военна академия, скрито въздъхна Майлс. Вероятно там си имат и съответния учебник. Много му се искаше да притежава един екземпляр, вместо на всеки четвърт час да открива колелото… Шансовете на три малки бойни кораба и един очукан търговски съд срещу добре окомплектованата флота на наемниците бяха ПОЧТИ нула. Помощта на фелицианците е символична, ефектът й напълно се изчерпва с базата, която представлява орбиталната станция. Присъствието на Майлс тук им носи точно толкова полза, колкото символичната им подкрепа на него. Остава му единствено репутацията на човек-страшилище за пелианците…
Вдигна очи към Елена и прогони безполезните стратегически напъни от главата си. Напоследък, изправена пред нови предизвикателства, тя проявяваше изключителна сила и енергия, по всичко личеше, че просто е чакала своя шанс. Баз не би трябвало да върши всичко по свой начин. Хвърли поглед към задрямалия Ботари и набра кураж. Креслата на тактическата зала не предлагаха особени удобства за „гушкане“, но той беше решен да опита. Пристъпи крачка напред, приведе се над рамото й и започна да й дава някакви несъществени напътствия.
— Господин Нейсмит? — прогърмя репродукторът. Беше Аусън, от навигационната зала. — Включи външните канали, аз идвам при теб.
Изтръгнат рязко от бляновете си, Майлс изправи гръб и тихо изруга.
— Какво има?
— Тънг се върна.
— О… По-добре включи системата за шифроване на връзката.
— Включих я.
— Можеш ли да кажеш какви са намеренията му?
— Поведението му е доста странно. Държи се извън обсега ни и настоява да разговоря с теб. Корабът му е малък, по всяка вероятност пелианско орбитално транспортно средство, или пък някакъв пътнически съд с ограничен обхват. Има вероятност да е номер…
Майлс озадачено се намръщи.
— Добре, давай връзката. Но не изключвай шифроването.
След секунда на екраните изплува лицето на евразиеца, огромно като живота. Ботари вече беше на крака, заел обичайната си позиция до вратата. След инцидента в затворническия сектор двамата с Елена почти не разговаряха. Но и преди него положението беше горе-долу същото…
— Здравейте, капитан Тънг. Значи пак се срещаме, а? — Корпусът на кораба незабележимо се разтърси от маневрата по откачване от площадката за стиковане.
— Така излиза — отвърна с напрегната усмивка Тънг. — Исках да те попитам нещо, синко… Още ли е в сила офертата, която ми направи?
Двете совалки се скачиха. Опрели корем в корем, те приличаха на малки миди, дръзнали да се отделят от търбусите на майките си, увиснали неподвижно в черния космос. Там се осъществи срещата на четири очи между Майлс и Тънг. Напрегнатият като струна Ботари стоеше наблизо, пилотът на Тънг също остана на мястото си, проявявайки необходимата дискретност.
— Моите хора са верни — каза Тънг. — Предлагам ти помощта ни, без никакви резерви и уговорки.
— Сам знаеш, че това е най-удобния начин да си възвърнеш кораба — меко и почти приятелски изтъкна Майлс. — Смесваш хората си с моите и нанасяш удара когато е най-удобно… Можеш ли да докажеш, че не възнамеряваш да играеш ролята на Троянски кон?
— Само по начина, по който ти ми доказа, че онзи забележителен обяд не съдържаше упойващи вещества — въздъхна Тънг. — Просто трябва да опиташ…
— Хм…
Майлс придърпа тялото си обратно в креслото на безтегловната совалка, сякаш с това действие искаше да подтикне ума си към правилното решение. Предложи на Тънг тубичка с безалкохолна напитка. Капитанът я прие без коментар и без никакво колебание. Отпиха по глътка. Глътката на Майлс беше минимална, тъй като стомахът му вече започваше да се бунтува от липсата на гравитация.