Мейдей
- Автор: Демилль Нельсон, Блок Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мейдей». Краткое содержание книги:
НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
— Да. Без каквато и да била идентификация. Ние, разбира се, решихме, че това е някаква шега.
— Естествено.
— После, малко по-късно, един диспечер забелязал друго съобщение на екрана. Няма начин да установим колко време е престояло там преди да го видим.
— И какво пише в него?
Джонсън придърпа съобщението към него и го прочете:
— Критично положение. Мейдей. Самолетът повреден. Радиопредавателите извън строя. Намираме се над Тихия океан. Имаме нужда от помощ.
— И това ли е всичко?
— Моят диспечер веднага потвърдил получаването на това съобщение. След това ме повика. Записвате ли всичко това?
— Да, сър.
— Добре. Боя се, че не са ви позвънили веднага, защото е настъпило някакво объркване в реда на получените съобщения. Освен това диспечерите са били подведени и от формулировката в инструкцията за чрезвичайни произшествия.
— Формулировката?
— Да. Там пише… чета дословно. — Джонсън постави инструкцията върху дебелата книга пред него. — Когато от службата за контрол на полетите ви информират за чрезвичайно произшествие във въздуха, свържете се със следните лица… Така че моят диспечер позвънил на номерата в списъка, но изобщо не му хрумнало да се обади и на вас, защото вашият номер не фигурира в инструкцията, одобрена от Федералното управление на авиацията. Може дори да си е помислил, че вие вече сте информирани на друго ниво. Знаете как е в подобни случаи — когато видим пожар, смятаме, че всички са го видели. Както и да е, диспечерът е проявил дяволски глупаво недоглеждане, за което ще си понесе последствията. Във всеки случай нищо не е изгубено. Само малко време, което е могло да бъде използвано за организирането на спасителна операция.
— Да, разбирам. — В гласа на Малоун се прокрадваха извинителни нотки. — Знаете ли в какво точно се изразява възникналото критично положение?
— Подозирам, че самолетът е бил твърде разрушен, за да продължи да лети.
— И от какво?
Джонсън се опита да вложи нужните количества тъга и гняв в гласа си.
— Бомба, или някаква повреда в конструкцията… две дупки в корпуса. Декомпресията е убила или извадила временно от строя екипажа и пътниците.
— Мили Боже… Тогава… кой…!
— Един пилот аматьор, който по време на инцидента се намирал в помещение с по-високо атмосферно налягане. Вероятно е бил в тоалетната. Той изпрати съобщенията и по наше предложение зави обратно към Калифорния. Подозирам обаче, че може да е докоснал нещо в кабината, което е довело до фаталната … довело е до евентуална… катастрофа. Моля се на Бога прекъсването на съобщенията да се дължи на повреда в компютърната ни видеосистема. — Джонсън намери в книгата онова, което търсеше.
— Да. Да се надяваме на това. Имате ли копия…
— Да. Веднага ще ви изпратя копия от разпечатките. В тях е всичко, което знаем, и всичко, което сме предприели.
— Пратете ги възможно най-скоро, ако обичате.
— От наша страна няма да има повече закъснения. Оттук нататък поемам лично отговорността за тази операция.
— Да. Много добре. Все още съм малко загрижен…
— Съгласен съм, че заради неволната ни грешка спасителната операция малко закъсня, и сме готови да поемем цялата отговорност за това забавяне.
— Ами обстоятелствата в случая са твърде необичайни, господин Джонсън. — Последва пауза. — По кое време казахте, че сте получили първото съобщение?
Джонсън си пое дълбоко дъх. Предполагаше, че съобщението е пристигнало около дванадесет и петнадесет. Погледна часовника си. В момента беше един и половина.
— Около един часа.
— Доста време е изминало оттогава насам.
— Не и когато на човек му се налага да работи при твърде необичайни обстоятелства. Но вие, разбира се, сте прав. Освен това имайте предвид, че самолетът летеше допреди няколко минути и може би продължава да лети дори и в момента.
— Да. Ами всички ние сме действали доста… бавно.
— Моля да ме държите в течение за хода на спасителната операция.
— Разбира се.
— Веднага ще се погрижа да направя копия на съобщенията. Ще ви ги изпратя по факса.
— Добре.
— Освен това ще продължим да изпращаме компютърни съобщения в интервал от три минути, в случай че…
— Да, много добре. Съжалявам за случилото се.
— Ние също.
— Благодаря ви за информацията. Джонсън затвори и се обърна към Метц.
— Е, този разговор мина добре. Предполагам, че е по-добре да си навлека малко неприятности с Федералното управление на авиацията, отколкото да изгубя работата си и да доведа компанията до банкрут.
— Съгласен съм. Очакваш ли да пристигнат представители на службата за контрол на полетите?
— Техни не. Но ще кацнат инспекторите на Федералното управление на авиацията. Няма обаче да бързат кой знае колко, ако смятат, че все още не сме установили връзка с онзи Стратън.