Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
— Вече ти казах, трябваше ни време, за да разберем кое как е.
— Много ти се е искало да държиш министъра в неведение.
— На теб също — отвърнах аз.
Тя ме изгледа свирепо.
— И не укриваш от мен някаква важна следа?
Преди да отговоря, клетъчният й телефон иззвъня. Ако се съдеше по отсечените й отговори, човекът отсреща беше крайно недоволен.
— Какво стана? — попитах аз, за да сменя темата.
— Работата се усложнява — каза тя. — Старшият агент на отдела в Балтимор иска да знае защо не сме го уведомили за операцията.
— Кажи му да пита директора — препоръчах аз, но тя мълчеше. Беше забила поглед в бирата си. — Директорът знае, нали?
Тя се навъси.
— Той спазва дистанция. Опитах се да му докладвам, но ме отряза. Предполагам, че ако беше уведомен, би трябвало да предприеме нещо. По този начин ми даваше зелена улица.
— Значи не знае какво е станало в Ню Йорк?
— Не знае.
Смаяно поклатих глава.
— И не знае, че си подгонила заподозрените?
— Не знае. — Блеър започваше да се ядосва. — Не само той, и заместникът се е застраховал. Оставиха ме да действам сама, но това приключва до утре. Имам среща с директора — тя погледна часовника си… — след шест часа. После с екипа ще правим разбор на станалото тази нощ. По някое време след това сигурно ще ме викнат при министъра. Не бих се изненадала, ако поиска да присъстваш и ти.
— Когато разкажеш „цялата“ истина, ще споменеш ли и това, че Констанс е дошла да ми разправя за самопризнанието на Грийн?
— Защо не? Щом Грийн е убит, оставената бележка е фалшива. Това означава, че върху шпионската теория пада съмнение и същото се отнася до разказа на Констанс. Знам, че си й обещал, и досега пазих тайната, но тя ще трябва доста да обяснява.
— Ти искаш да разгадаеш случая, нали? — попитах аз.
— Разбира се.
— Тогава ти предлагам да не предизвикваш паника. Задръж засега предположенията за шпионаж и все още недей да сочиш с пръст бъдещата първа дама. Така ще имаш по-голяма свобода на действие. След като се сдобиеш с доказателства, никой не може да те спре.
— Това ли е твоят съвет като следовател?
— Не, като политик.
Блеър се позамисли.
— Добре — каза тя. — Няма да закачам Констанс… засега.
— Браво. Според теб какво ще стане утре?
— Мисля, че всичко ще се размине. Вярно, укривахме сведения, но случаят го налагаше.
— Смяташ ли, че директорът ще те подкрепи?
— Защо да не ме подкрепи? Той си затвори очите, за да продължим разследването, и накрая успяхме. Извършихме няколко ареста и финалът наближава. Не забравяй, че връзката между директора и министъра е много дебела. Всъщност той направи услуга на бившия ти шеф.
— Как?
— Щом министърът на правосъдието не знае нещо, няма как да го съобщи на сенатора. Никой не може да го упрекне, че си е мълчал.
— Добре — казах аз. — Просто питах.
Вечерята свърши. Излязох да изпратя Блеър до колата.
— Ще се обадя утре сутрин да ви кажа какво става — обеща тя.
Хванах я за ръката.
— Блеър.
— Какво?
— Каквото и да се случи, ти си изумителна жена.
Комплиментът я изненада. Тя се усмихна, после каза:
— Няма да се размекнеш, нали? Понякога стават такива работи след сблъсък със смъртта.
— Може и това да е.
Тя се обърна и тръгна към колата. Аз понечих да вляза в къщата.
— Филип — подвикна Блеър.
— Какво?
— Еванс беше прав за теб.
Влязох и заварих Максорли все още на масата.
— Ти скри от нея — каза той. По гласа му не можеше да се разбере какво мисли.
— Да, скрих.
— Преди няколко часа решихме да прехвърлим топката на правителството. Ти искаше да се обадиш на твоя приятел в Чеви Чейс. Какво се промени?
— Цялата постановка. Утре директорът ще поднесе на министъра на правосъдието главата на агент Търнър.
Очите на Максорли се разшириха от изненада.
— Защо?
— Защото е изпечен политик, а реакцията на министъра лесно може да се предвиди. На първо място за него стои кандидатурата на Уорън Йънг. Това означава, че ще гледа да държи под килима историята за Грийн, но утре ще се сблъска с три убийства, цял куп съзаклятници, една мъртва заподозряна и няколко непослушни агенти от ФБР.
— Такива са фактите.
— Фактите нямат значение, щом президентският пост е заложен на карта. Ако не му представят неопровержими доказателства, министърът няма да приеме нов сценарий, в който Грийн става жертва, а Уорън — бивш кандидат. Едва ли ще успее да провали разследването, но ще затегне кранчетата до предел. Това означава, че ще бъдат привлечени следователи, които си знаят мястото. Агент Търнър не спада към тях.