Подозренията убиват

— Извинявай, не исках.

— Видях бележката ти и се разстроих, щеше ми се да те заваря вкъщи.

— Долче, трябваше непременно да се прибера. Имам добри новини — този, който се опитваше да убие мен, Дино и всичките ни познати, е мъртъв. Застрелян е в полицията.

— Наистина добра новина — съгласи се Долче. — Всичко свърши, значи?

— Не, не сме заловили Мителдорфер, а изглежда, че има и още един съучастник. Гледай новините по телевизията в шест часа.

— Мога ли да дойда да ги гледам при теб? — попита тя Тихо.

— Нощес трябва да си почина, скъпа. Утре рано ми предстои да свидетелствувам пред съдебните заседатели, трябва да обмисля добре показанията си.

— Стоун — измърка Долче, — това, че имаше проблем миналата нощ, съвсем не означава, че ще се повтори и довечера. Защо да не дойда и да ти сготвя нещо?

Аргументът за готвенето смили Стоун.

— Добре, да ти кажа адреса.

— Зная го. Аз ще донеса зеленчуците, виното е от теб.

— Кога ще дойдеш?

— Дай ми на разположение около час.

— Не бързай, аз съм тук.

— Това ми е ясно — приключи тя.

Стоун се обади на неколцина от оставилите му съобщения по телефона, а после слезе в мазето да избере вино за вечерята. Облече си удобни дрехи и се настани през телевизора в спалнята. Показваха точно техния случай по новините; редом със снимката на Мителдорфер стоеше и обновената рисунка на Хаусман, Дай Боже да се обадят повече хора сега, помоли се Стоун. В този момент иззвъня телефонът.

— Ало?

— Дино се обажда. Какво, ти се върна вкъщи?

— Да, реших, че вече няма опасност. Ервин е мъртъв, снимката на Мителдолфер я показват по телевизията, бандата на лошите е в смут.

— Радвам се да чуя, че си напуснал леглото на магьосницата и си се завърнал в собственото.

— Виж, Дино, след малко Долче ще дойде при мен. Настоявам да спреш с тези неприятни приказки по неин адрес.

— Не съм казал и дума, която да не е вярна.

— Харесвам я, Дино. Да, ще ти призная, че понякога е трудно поносима, но ми харесва. Харесвам и баща й. Трябва да знаеш, че всъщност той намери информацията за манипулирания запис от процеса на Данте, така че и двамата сме му задължени.

— Не желая да му бъда задължен! — отсече Дино.

— Добре де, това може да е прекалено, но и ти, и аз сме доволни от помощта му. Искам да заживея отново нормално, разбираш ли?

— Добре, добре, знам. Опитвам се да реша дали е време да върна Мери Ан и Бен у дома.

— Недей все още, нека да бъдем предпазливи още няколко дни. Може пък репортажът по телевизията да предизвика много обаждания.

— Впрочем, да знаеш, че получихме разрешение за обиск в дома на Дийкън. Утре сутринта Анди само ще изчака той да излезе от къщи, и ще започне да действа.

— Какво се надяваш да намерите там?

— Най-вероятно е да не намерим нищо, не е глупав да си държи ножа вкъщи. Въпреки това ще опитаме. Не ни е достатъчен фактът, че малко преди убийството на Сюзан се е навъртал около апартамента й.

— А защо не арестуваш и Кели?

— Виж това е добра идея. Ще им щракнем белезниците едновременно на него и на Дийкън.