Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Това е дяволски погрешен аргумент в полза на обществената заслуга.
— Това е грешен свят, синко, и парите определят правилата. Ти си разбрал това преди десет години, когато си премери силите с „Тайди Кемикълс“, „Гууд Ърф Петролиум“ и останалите от мафията в южната част на щата. Ако искаш да промениш нещата, промени ги от вътре. Какво, по дяволите, ти може дори да станеш съдия.
— Това е тлъста стръв, мистър Шонеси — каза Вейл.
— Но аз съм тръгнал на лов за голяма риба.
— Знаеш ли, имах чувството, че си тръгнал да ловиш риба, но си мислех, че и шпионираш за Венъбъл. Или Шоут.
— Не съм толкова глупав. Никой не може да те блъфира. Ти не говориш за делата си с никого — повечето време дори не се доверяваш на персонала си.
— Може би не искам да разберат колко съм тъп.
— Глупости.
— Оценявам доверието ти.
— Просто не се занимавай с епископа, окей? Има доста хора, които очакват годишното си обезщетение.
— Ще играя но начина, но който се развият нещата. Ако архиепископ Рашмън има някоя мръсна малка тайна от рода на malum prohibitum, скрита в килера си, и реша, че това може да помогне да спася живота на клиента си, аз ще я надуя като огромен балон и ще я пусна да лети над щата.
— Не действай прибързано, аз дори не намеквам, че има нещо, Мартин. Аз просто те моля да не започваш дискредитиращо разследване. Ако има някъде малко пушек, недей да го раздухващ в огромен ножар, това искам да кажа.
— Няма да объркам благотворителните ти дела. Рой — Вейл се облегна назад, усмихна се и реши да рискува. — Не, освен ако не е развращавал малки момченца и момиченца, или нещо подобно.
Шонеси изглеждаше ужасен, после завъртя очи.
— Господи, недей дори да си правиш подобни шеги — каза той с неискрен смях. — Имам си достатъчно проблеми.
Вейл продължи да се усмихва.
— Защо става така, че когато сме заедно, винаги си тръгвам с чувството, че делата на щата се намират в такива здрави ръце? Винаги се чувствам зареден с вяра, Рой.
— Шегуваш ли се? — кисело отговори Шонеси. — Защо става така, че когато сме заедно, винаги се усещам нервен? — Този път той не се усмихваше.
Предишния ден Наоми Чанс намери едно парче хартия, което Вейл й беше дал точно след като започна това дело. Беше сложила хартията в една папка и я беше забравила. Това беше една бележка, която Вейл беше нахвърлил от дневника за срещи на епископ Рашмън: „Линда 555-4527“ и датата 9 март. Тя беше объркана. Гудмън се опитваше да открие Линда вече няколко седмици и това вероятно беше следата, която търсеха. Тя беше набрала номера и един администратор беше отговорил: „Добър ден, клиниката «Беренщайн», с какво можем да ви помогнем?“ Наоми беше затворила слушалката.
Клиниката „Беренщайн“? Беше ли вероятно Линда да е в тази снобска клиника? Затова ли не можеше да бъде намерена? Д-р Симон Беренщайн беше гинекологът на Златния бряг, пациентите му се ограничаваха до тези с ролс-ройс. Никой не пристъпваше прага, без да е отбелязан с тройно А за популярност в справочника на „Дан Бредстрийт“. Един журналист, който пишеше клюките за „Трибюн“, веднъж беше споменал на Наоми, че Беренщайн е прегледал всяка нова звезда в града с майка й.
Какво правеше неуловимата Линда там?
Всъщност Беренщайн беше нещо повече от гинеколог. Ако малкото момиче на някой банкер забременее на вечерни танци в „Лейк Сити Клъб“? Няма страшно. Ако малкото му момченце накара някоя келнерка в Бостън да забременее? Няма проблеми. Имали сте лош ден в клуба, трябва ви валиум? Старият Си ще те оправи. Необходимо е нещо малко да се премахне оттук или малка трансплантация там, обади се на любезния хирург козметолог. Всичко е много легално, разбира се, Си Беренщайн не държи смущаващи документи и не говори навън.
Така че, докато Вейл беше забавлявай от Рой Шонеси на обяд, Наоми взе едно такси в студения пролетен ръмеж до Златния бряг — на половин миля от най-богатия квартал на града. Повишените данъци и хищниците на напредъка бяха принудили икономически индивидите, които са доминирали този район, да се махнат, като бяха разрушили монументалните стари жилища и градските ориентири и ги бяха заменили със стерилни комплекси и сгради с офиси. След като бяха разрушили красотата и наследството в името на прогреса и растежа, разрушителите като глутница хиени се беше придвижила нататък, търсейки нови райони с чар и изящество, за да ги развалят.