Възходът на Атон

Пренесоха трупа на престолонаследника Тутмос в Некропола, за да го подготвят, преди да влезе в царския мавзолей на баща си. Пазителят на тайните на Анубис очисти младото му тяло с природна сода, натъпка го с благоухания и го украси с великолепни скъпоценни камъни. После го увиха в най-фини ленени платна и го поставиха в златен ковчег. Египет потъна в траур, спазвайки седемдесетдневния ритуал, през който Ка на младия принц отпътува във Вечния запад. Царедворците и официалните лица разкъсаха робите си, посипаха главите и лицата си с пепел и занареждаха химни и вопли, както се полага при траур.

Все пак дойде и краят на погребалните обреди. Животът в града и в двореца продължи обичайния си ход. Господарят ми бе провъзгласен за съвладетел с името Аменофис. Нефертити го бе подготвила и той се представи чудесно на тържествената церемония. Позволи на жреците да го поръсят със светена вода, да го помажат със свещени масла и да го увият в царските одежди. Този път никой не си позволи да се подсмива или да имитира тромавите му движения. Жреците щедро го обсипваха с благословии, а когато голямата Двойна корона и украшението за глава с Уреуса бяха положени върху главата му, лично Шишнак произнесе следните думи от името на своя бог — великия Амон Ра:

— Аз наложих достойнството ти като Цар на Севера и Цар на Юга. О, сине Мой, Повелителю на Двете корони, заради теб привързах лотоса и папируса.

После въведоха тържествено принца в тронната зала, където той разчупи свещените печати на преносимия олтар и показа дължимото благоговение пред окичената с щраусови пера свещена статуя. Така Ехнатон стана господар на Египет. Той го долови, почувства го и се промени. От него преливаха спокойна увереност и дремещо величие. Не криеше, че всичко около него го забавлява, и го наблюдаваше с цинична усмивка, но остана тактичен и дискретен. Нефертити не се различаваше от него. Все още не бе обявена за царица, но времето бе дошло. Тя бе Великата съпруга — бъдеща майка на децата на фараона, Стопанка на дома и Господарка на двореца. Същото важеше и за Ай, единствената сериозна пречка за когото оттук насетне се оказа издигането на близкия му приятел Хотеп на поста първи министър. Всички въпроси трябваше да се решават заедно с Хотеп. Царица Тийи настоя пред сина си да търси пълното съдействие на този много силен царедворец, както и на другите сановници, генерали, жреци и благородници — приятелите на царя, които всъщност бяха реалната власт в Египет.