Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Творението напомня на колело или перка и можем да заключим, че е използвано изцяло с техническа цел. Но шистата е относително мек камък и лесно чуплив, което изглежда да е неподходящо за техническа употреба. Радиално симетричната подредба на наподобяващите пера спици без съмнение обаче демонстрира модел на някакво техническо устройство. Освен полирания дисков предмет Емери открива и йероглифи, от които името на починалия можело да се установи — «Сабу» (2950–2924 г. пр. Хр.). става дума за принц от Първата династия, чието име, посветено на Хор, може да бъде преведено като «Светещата звезда от семейството на Хор». Но какво представлява този мистериозен предмет?
Дали той има нещо общо със смъртта на принца?
След практиката си в Саккара Уолтър Б. Емери превърна в дело на живота си това да изследва гроба на жреца-мъдрец Имхотеп, от който се надявал да получи отговор за мистериозната находка и причината на смъртта му. За Имхотеп междувременно Емери знаел, не само че е бил велик лекар, но и изтъкнат архитект. Най-после Имхотеп е бил този, на който се приписва конструкцията на храма в Едфу и строежа на стъпаловидната пирамида в Саккара. Но и при строежа на тази пирамида Имхотеп трябва да е разполагал с «небесни книги» и едва благодарение на техните указания да е бил в състояние да завърши своето дело.
Едва на 5 октомври 1964 г. Емери се заема с делото на живота си: той започва да търси гроба на жреца-мъдрец. Засега знаел, че египтолозите не знаят къде е гробът на Имхотеп, от което си извадил заключението, че следователно и крадците на гробове не би трябвало да са го плячкосали. Но това се очаквало и от архитектурното майсторство, с което вероятно Имхотеп изградил гроба си. Професор Емери разбирал съвсем ясно, че откритието на гроба на Имхотеп би било най-малкото от същото голямо значение за Старото царство, колкото за Новото царство беше откриването на гроба на Тутанкамон. Само че: къде точно из цялата пустинна околност да забие шпатулата си?
Първите пробни разкопки дали ясно да се разбере, че цялата долина била препълнена с постройки от ранната династическа епоха. Професорът работел все по-трескаво и пред очите си имал една-единствена цел: откриването на гробницата на жреца Имхотеп. На 10 декември 1964 г. на десет метра дълбочина той се натъква на шахта на гроб от III династия (2644–2505 г. пр. Хр.). Пред него се отворил един силно разклонен лабиринт: пробити тунели, зазидани входове и безброй мумифицирани ибиси. Една намерена статуя на Имхотеп дала на Емери решаващото доказателство и сили, че е на прав път. На постамента на статуята били отбелязани празниците, които се празнували в чест на Бога на лечителското изкуство. Един от тези празници се състоял всяка година в деня на неговата смърт. Освен това Имхотеп бил обрисуван като този, който «почива в големия Дехан, пещерата, която е скъпа на сърцето му». Професор Уолтър Б. Емери коментира тази находка със следните думи:
«Би могло пещерата, спомената тук, да е този голям подземен лабиринт«.
В своя археологичен доклад в Illustrated London New от 6 март 1965 г. египтологът пише:
«Още преди края на разкопките на Egypt Exploratio Society („Египетско общество за изследвания“) през 1956 г. извърших две опитни разкопки в този район, които извадиха на бял свят зидове от III династия. Открих два гроба на свещени бикове и останки от мумифицирани мумии в затворени глинени съдове«.
Тук по-късно са намерени и двете улики, които сочели към Имхотеп, както по-нататък съобщава Емери:
«С оглед на широко разпространеното мнение, че гробът на Имхотеп се намирал някъде из архаичното гробище (така както предполагат Фирт, Квибел и Райзнер), находките на биковете и ибисите ме караха да мисля, че по някакъв начин тяхното местонахождение би трябвало да е във връзка с определен гроб. При всички случаи външните обстоятелства доказваха, че този район е бил поклонническо място дори още през птоломеево и римско време«.
По време на втората половина на разкопния сезон в 1997 г., археологичния екип под ръководството на Захи Хауас и директора на района на Саккара д-р Мухамед Харас, откри, всъщност недалеч от пирамидата на фараон Тети (2205–2188 г. пр. Хр.), един нов гроб в Саккара, кой във всеки случай не беше приписан на Имхотеп, а на един друг субект — наречен «Черния». По всяка вероятност от написаното по стените на храма име «Тети-Анх-Кем» археологичният екип се е досетил, че умрелият трябва да е принц от VI. Династия (2205–1058 г. пр. Хр.), на който, като везир било поверено управлението на Горен Египет. Добре запазените стенни релефи на практика показват бойни сцени с жертвоприношения, както господаря на гроба и негова съпруга. Единственото, което изглежда не съвсем еднозначно по отношение на субординацията с древноегипетската история, е големината на тялото — почти два метра.