Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
Двойният храм в Хелиопол някога лежал в укрепление с дебелина 30 метра и с размери 900 х 1000 метра и имал невероятната площ от 900 000 квадратни метра. Това приблизително е големината на около 115 футболни игрища. За всичко това днес вече не се знае нищо. Защото от първоначалната храмова постройка не е запазено друго, освен една могила с развалини, един гранитен блок и обелискът на цар Сесострис I (1975–1935 г. пр. Хр.) от XII. Династия. Арабските завоеватели използвали наличните каменни блокове при построяването на Кайро и ги изразходвали за него. Днес древният Хелиопол се простира от площад Тарир до Ал-Матария, и човек дори не може да си помисли да прави разкопки върху тази територия. Освен това отдолу е пълно с тунели и проходи, които се простират на километри до канала Исмаилия и специализираната литература продължава да ги премълчава.
Между януари и юни 1991 г. френският инженер професор Жан Керисе, съветник по строежа на метрото в Кайро, направи странно откритие в околностите на Хелиопол. При изкопа на шахтата за метрото работниците се натъкват на кухи помещения, направени от някой друг преди тях. Разкопаните галерии били с височина 5,15 метра и широки 3,70 метра. След като някои от работниците обиколили дългите 27 метра галерии, те се учудили, че нямало нито йероглифи, нито каквито и да било знаци от фараоново време. Първоначално се придържали към теорията, че ставало дума за естествено образувани скални кухини. Но два месеца по-късно работниците от фирмата за строежа на метрото видели как чиновници от управлението изнесли от тези кухини някакъв лъскав предмет. Той бил около четири метра дълъг и около 70 сантиметра на височина и на ширина. От любопитство двама от работниците се осмелили още веднъж да влязат в тази кухина и установили, че от едно разбито място на дългата 27 метрова отсечка има още едно кухо пространство. Но и тук те не открили никакви фараонски знаци; въпреки това откритието се превърна в куриоз. Защото именно тук започва един километричен, изкуствено създаден, разклоняващ се тунел, чиито край работниците не можаха точно да установят къде е. Дори и настоящият служител по сигурността на метрото в Кайро, Мохамед Махер Мустафа, потвърждава тези паралелно преминаващи тунелни системи, които били там още преди изграждането на метрото.
Какво искат да скрият от нас?
В много древноегипетски предания постоянно се говори за «тайнствени сили». Интересни упътвания за това намираме в «История за Сети», един от най-прочутите синове на Рамзес II. В папирус Кайро 30646, както и в папирус Кайро 30692 е предадена една история за «забуления шест пъти златен сандък», в който се намирали свещените книги на Тот:
«Споменатата книга лежи по средата на морето в Коптос в сандък от желязо. В сандъка от желязо има сандък от бронз. В сандъка от бронз има един сандък от сандалово дърво. В сандъка от сандалово дърво има един сандък от слонова кост и абанос. В сандъка от слонова кост и абанос има един сандък от сребро. В сандъка от сребро има един сандък от злато. И в него е книгата«.
Един жрец на име Ни-ноферка-Птах открадна от Боговете този предмет и съответно трябва да понесе техния гняв. Когато божеството Тот поисква от върховния Ра обратно откраднатия от Ни-ноферка-Птах златен сандък и магьосническите книги, той изпълнява молбата му, при което изпраща «една божествена сила от небето», която да се погрижи разбойникът да не се върне невредим в Мемфис. Крадецът става жертва на нараняванията, предизвикани от «лъчите». А пък Сети, който открадва предмета от умрелия, с подкрепата на Бог Птах дори е закрилян от смъртта, но се разболява неизлечимо. Едва след като той осъзнава какво престъпление е сторил и за да изкупи вината си пренася в Мемфис напилите се в Коптос Авере и Мериб, съпругата и сина на Ни-ноферка-Птах, за да бъдат погребани заедно с Ни-ноферка-Птах, той бил излекуван от великите Богове.
Също така и Магическия папирус XI, 14–15 съобщава за «великите божествени сили, които почиват в Бубастис». За тях очевидно се говори и в написаната на демотски Книга на мъртвите на Памонт, когато става дума за «божествените сили на град Бубастис, които излизат от неговите крипти». Всички тези сили — и това трябва да бъде отбелязано никога не са били използвани в подкрепа на живите. Защо те се отнасят единствено до умрелите и до Боговете? Най-простото обяснение е, че се касае за «причиняващи смърт» сили.