Град от пепел

Сложната руна за безстрашие представляваше матрица от силно преплетени линии: плътна, аеродинамична руна, подобна на орел. Тя откъсна листа и го вдигна, за да могат и другите да го видят.

— Ето — каза тя и бе възнаградена от слисаното изражение на Люк — е, значи все пак не й беше вярвал, както и от леко ококорените очи на Джейс.

— Невероятно — каза Алек.

Джейс се изправи на крака, прекоси стаята и взе листа от ръката й.

— И това действа ли?

Клеъри се запита дали той искрено се интересуваше, или просто продължаваше да се заяжда.

— Какво имаш предвид?

— Просто питам как можем да сме сигурни, че руната наистина функционира? Засега това е само рисунка. Не можеш да прогониш страха от парче хартия, понеже му липсва такъв. Трябва да я изпробваме на някого от нас, за да сме сигурни, че това е истинска руна.

— Не мисля, че идеята ти е добра — каза Люк.

— Идеята е страхотна. — Джейс пусна листа отново на масата и започна да съблича якето си. — Имам си и стили. Кой ще опита върху мен?

— Ама че подбор на думи — промърмори. Магнус.

Люк се изправи.

— Не — рече той. — Джейс, за теб думата „страх“ не съществува. Не мисля, че можем да съдим за действието на руната по това дали сработва при теб.

Алек издаде хлипащ звук, който прозвуча като смях. Джейс само леко и студено се усмихна.

— Думата „страх“ е позната и на мен — каза той. — Просто съм си наложил да вярвам, че не притежавам недостатък, който да бъде наречен с нея.

— Точно в това е проблемът — каза Люк.

— Ами защо тогава не опитаме с теб? — рече Клеъри, но Люк поклати глава.

— Не можеш да поставяш руни върху долноземци, Клеъри, няма да имат ефект. Демоничното заболяване, което причинява ликантропията, не позволява на знаците да действат.

— Тогава…

— Опитай на мен — каза неочаквано Алек. — Малко безстрашие няма да ми е излишно. — Той съблече якето си, хвърли го на стола до пианото, после прекоси стаята и застана пред Джейс. — Ето. Постави знака на ръката ми.

Джейс погледна към Клеъри.

— Или предпочиташ ти да го поставиш…?

Тя поклати глава.

— Не. Ти си по-добър в поставянето на знаци от мен.

Джейс сви рамене.

— Навий си ръкава, Алек.

Алек послушно нави ръкава си. На горната част на ръката му вече имаше постоянен знак, някаква елегантна заврънтулка от линии, която се предполагаше, че му дава идеалния баланс. Всички се наведоха напред, дори и Магнус, докато Джейс внимателно очертаваше контурите на руната на безстрашието върху ръката на Алек, точно под вече съществуващия знак. Алек се намръщи, когато стилито започна да прогаря кожата му, очертавайки новия знак. Когато Джейс приключи, той пъхна обратно стилито в джоба си и заразглежда възхитено работата си.