Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
— Не зная какво да ви отговоря — върна се след известно време Соловски. — Уолтърс приключи следствието, а мен ме чакат спешни задачи… Ако се наема да ви помогна, ще трябва да го направя в свободното си време, а както може би се досещате — такова май изобщо нямам.
— С радост ще ви помогна! — отвърна Ребека и отмести кичур коса от челото си. — Мога да ви пазарувам, мога да се занимавам с прането и химическото, да водя децата на училище, да ги прибирам обратно… Ще ми бъде много приятно да бъда в тяхна компания, докато вие извършите проверките.
Соловски изглеждаше доста изненадана от това предложение.
— Нека първо видим как ще потръгне — рече.
— Значи ще го направите? — затаи дъх Ребека.
— Оставете ме да си помисля още малко — остро отвърна тя, очевидно не беше успяла да се освободи от съмненията си.
— Добре — неохотно се подчини Ребека, съзнавайки, че не може да направи нищо повече. Единствената й надежда беше, че тази жена все пак ще се опита да й помогне още веднъж.
На другата сутрин детектив Соловски откара децата на училище и се насочи към банковия клон в Сенчъри Сити, решила все пак да използва част от свободния си ден за Ребека. Салонът бе обзаведен луксозно, с мрамор, дебели килими и гишета от солидно дърво. А хората, които работеха вътре, приеха с уважение служебната й значка и охотно й предоставиха исканата информация. Показа снимката на Райън Морланд и Джон Евънс на няколко служителки, които обработваха новооткрити сметки, но едва последната от тях си спомни нещо.
Жената свали очилата си, разгледа внимателно фотографията и обяви:
— Да. Господинът от снимката е този, който откри въпросната сметка при нас.
— Бихте ли посочили точно кой от двамата?
— Този.
Лакираният нокът на жената се спря върху Джон Евънс. Соловски развълнувано си пое дъх. Ребека Морланд май беше права — по всичко личеше, че крадецът наистина щеше да се окаже Евънс. Тогава показанията му срещу Райън Морланд, включително и онези, в които твърди, че през фаталната нощ Райън е бил много пиян, трябва да бъдат приети с много резерви. На всичкото отгоре Джон Евънс беше човекът, открил предсмъртното писмо, и пак той беше вдигнал тревога за липсващите служебни пари.
— Готова ли сте да потвърдите това под клетва в съда? — попита Соловски.
— Предполагам, че да — отвърна жената, а в гласа й се появи леко колебание.
— Важно е — предупреди я детективката. — Този човек може би е престъпник…
Служителката придърпа реверите на морскосиньото си сако и се усмихна:
— Готова съм да го сторя.
Соловски си записа показанията й, предупреди я да чака призовка, след което напусна банката. Преди да сподели разкритията си с Ребека, искаше да провери и другата следа.
Доста се колебаеше относно начините, по които да се заеме с търсенето на Зои Олин. Действително би могла да използва определени компютърни програми в полицията, но трябваше да действа изключително предпазливо. Никак не й се искаше Уолтърс да разбере, че пак се занимава с неща, които той не одобрява. „Днес той също е в почивка — съобрази тя. — Дано не се появи в управлението…“
Няколко часа по-късно вече разполагаше с новия адрес на Зои и потегли към Бърбанк — един квартал за хора средна ръка източно от долината Сан Фернандо, където имаше няколко телевизионни и киностудиа.
Натисна звънеца и убеди Зои Олин да отвори. Макар и със зачервени от плач очи, жената беше млада и хубава.
А също и готова да отговаря на въпроси — разбира се, след като й бе показана служебната значка. Соловски успя да разбере кой стои зад прословутата кражба.
— Значи сте помогнали на Джон Евънс, а не на Райън Морланд, така ли?
— Точно така — кимна Зои и издуха носа си в книжна салфетка. — Ние с Джон се обичахме и възнамерявахме да се оженим! Наричаше ме Меги О… Пълното ми име е Зои Маргарет Олин, но той не понасяше Зои… — Сълзите й отново рукнаха. — Не мога да повярвам, че е мъртъв! Само преди две вечери беше тук!
— Съжалявам — промълви Соловски, отново принудена да утешава жена, която бе изгубила любим човек.
Макар и предупредена за правата си, Зои изрази желание да говори, за да успокои съвестта си. Детективката извади портативния си магнетофон, постави го на масата и зададе първия си въпрос: