Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
— Точно така.
Даниел Блек се облегна назад и започна да върти един молив между пръстите си. Изглеждаше дълбоко замислен. След известно време остави молива, стана и пристъпи към прозореца.
Ребека усети как стомахът й неприятно се свива в очакване на най-лошото.
— Една доста невероятна история — промълви, без да се обръща той. — Невероятна и плашеща… В нея са замесени наистина могъщи хора… — Вдигна ръка и започна да свива пръстите си един по един. — Да започнем с Пол Уърлингтън — един от най-богатите предприемачи в щата, който има амбиции да влезе в Сената на САЩ… Следва Брандън Тейлър — уважаван юрист не само в щата, но и в цялата страна. Всички в семейството му са били обществени служители, той иска да продължи тази традиция и също се кандидатира за американския Сенат като представител на щата Калифорния…
Ребека беше доста изнервена, но все пак запази спокойствие, докато слушаше разсъжденията му.
— На трето място идва Максуел Холмс — независим лобист, който е членувал в няколко важни комисии на щата, а в момента оглавява Плажната комисия. Той е близък приятел на кмета и губернатора, поддържа отлични отношения с всички влиятелни политици в този щат. А според това, което ви е казал Джон Евънс, преди да умре, той има и други, още по-важни „връзки“… Вие предполагате, че става въпрос за връзки с организираната престъпност… — Младият юрист се обърна. — Някакви забележки дотук?
— Не — поклати глава Ребека, надявайки се, че той няма да чуе силните удари на сърцето й.
Блек се облегна на перваза, кръстоса крака и продължи:
— После идва ред на партньорите в престижната юридическа кантора: Катрин Денисън и Джон Евънс. Господин Евънс е починал вследствие на побой. Но преди да умре, той признава някои неща, които вуйчо му впоследствие отрича…
Помощник областният прокурор прекоси стаята, седна зад бюрото си и каза:
— Ако обичате, избройте още веднъж причините, поради които съпругът ви не би се самоубил.
Ребека преглътна и се подчини.
Даниел Блек слушаше, без да я прекъсва, обърнал очи към прозореца.
— Доколкото разбирам, вие изключвате вероятността от нещастен случай, така ли? — попита накрая.
— Да.
— Защо?
— Защото Райън не би слязъл на палубата за риболов, докато яхтата е в движение — отвърна тя. — Никой не би го сторил, това е твърде опасно…
— Вашата история е от тези, които или правят кариерата на човек като мен, или я пращат по дяволите — въздъхна Блек.
— Зная.
— А и не е съвсем безопасна.
Тя кимна с глава.
— Тези хора едва ли ще се замислят, ако се наложи да отстранят и някакъв помощник областен прокурор от пътя си… — В гласа й прозвуча открито предизвикателство. — Това не ви ли плаши?
— Плаши ме и още как! — отвърна с въздишка Блек. — Ако някой на мое място ви заяви обратното, значи е лъжец!
Тя се усмихна на този откровен отговор, после вдигна вежди.
— И тъй, ще ми помогнете ли?
— Преди да ви дам отговор, трябва да ви призная нещо — отвърна с въздишка той. — Не съм сигурен дали мога да ви помогна!
— Какво имате предвид? — попита го със свито сърце.
— Както вече ви казах, делото не е било прехвърлено на областната прокуратура. А след като чух вашата история, стигам до заключението, че вероятността за подобно нещо е почти изключена.
— Не съм сигурна, че следвам мисълта ви — смръщи се Ребека.
— Вие твърдите, че следствието от шерифската служба е приключено. Ако заключението е самоубийство или нещастен случай, това дело никога повече няма да види бял свят.
— Но областната прокуратура има право да доразследва неизяснени от полицията случаи, нали?
— Да — кимна Даниел Блек, замълча за момент, после добави: — За съжаление често става така, че просто не можем да го направим.
— Ами тогава? — попита със свито гърло Ребека.
— Бих ви препоръчал да се обърнете към ФБР — рече с въздишка той. — Но не ми се ще да го сторите сама, защото тези момчета понякога са доста грубички.
Тя мълчаливо се примоли на Господ да й помогне. Инстинктивно усещаше, че Блек е подходящ за разследване от подобен характер, но нямаше повече аргументи, с които да го привлече на своя страна.
— Разкажете ми за себе си — изведнъж рече той, сварвайки я напълно неподготвена.
Без да бъде напълно сигурна какво иска да чуе от нея, Ребека му разказа за работата си в адвокатската кантора. Работа, която харесва, но която зарязала напълно след смъртта на съпруга си. После се постара да отговори максимално честно на въпросите, които й зададе. Не можеше да го обвинява, че се опитва да разбере за какъв човек ще се изложи на опасност — разбира се, ако решеше да го стори.