Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
— Не може да отиде — намеси се сляпата. — Забравих, че е първи петък, и изпрах ръкавите късно вчера.
— Още са влажни — промърмори Мина.
— Трябваше да работи много тия дни — каза сляпата.
— Това са сто и петдесет рози, които трябва да предам на Великден — рече Мина.
Слънцето припече рано. Преди седем Мина разположи в гостната своята работилница за изкуствени рози: кошница, пълна с венечни листа и телове, кутия с разтегателна хартия, два чифта ножици, гранка конци и стъкленица с лепило. След миг дойде Тринидад с картонената си кутия под мишница, да я пита защо не е отишла да се черкува.
— Нямах ръкави — рече Мина.
— Всяка би могла да ти даде назаем — каза Тринидад.
Дотътри стол, за да седне до кошницата с листа.
— Закъснях — каза Мина.
Свърши една роза. После доближи кошницата, за да накъдри листата с ножицата. Тринидад сложи картонената кутия на пода и се включи в работата.
Мина огледа кутията.
— Обувки ли си купи? — запита.
— Това са умрели мишки — рече Тринидад.
Понеже Тринидад беше обиграна в къдренето на листа, Мина се хвана да прави телени стъбла, обвити в зелена хартия. Работеха мълчаливо, без да забележат слънцето, което напредваше по стаята, украсена с идилични картини и семейни снимки. Когато свърши стъблата, Мина извърна към Тринидад лице, което изглеждаше довършено в нещо безплътно. Тринидад къдреше с възхитителна изтънченост, движейки само върховете на пръстите си, плътно прибрала крака. Мина огледа мъжките й обувки. Тринидад отбягна погледа, без да вдигне глава, само като повлече назад ходилата, и прекъсна работата.
— Какво стана? — рече.
Мина се наведе към нея.
— Ами отиде си — каза.
Тринидад пусна ножицата в скута си.
— Не.
— Отиде си — повтори Мина.
Тринидад я изгледа, без да мигне. Отвесна бръчка раздели сключените й вежди.
— И сега? — попита.
Мина отговори, без да й трепне гласът.
— Сега нищо.
Тринидад си взе довиждане преди десет.
Освободена от тежестта на нейната близост, Мина я задържа за малко, за да хвърли умрелите мишки в нужника. Сляпата подкастряше розовия храст.
— Обзалагам се, че не знаеш какво нося в тая кутия — й рече на минаване.
Раздрънка мишките.
Сляпата се заслуша.
— Разклати я — каза.
Мина повтори движението, но сляпата не можа да разпознае нещата, след като ги чу за трети път с палец върху меката част на ухото.
— Това са мишките, които са се хванали снощи в капаните на черквата — рече Мина.
На връщане загърби сляпата, без да й продума. Но сляпата я последва. Когато стигна в гостната, Мина стоеше самичка до затворения прозорец и довършваше изкуствените рози.
— Мина — рече сляпата. — Ако искаш да бъдеш щастлива, не се изповядвай пред чужди.
Мина я погледна, без да проговори. Сляпата се настани на стола срещу нея и понечи да се включи в работата. Но Мина не й позволи.
— Нервна си — каза сляпата.
— Заради тебе — каза Мина.
— Защо не отиде да се черкуваш? — запита сляпата.
— Ти най-добре знаеш.
— Ако беше заради ръкавите, нямаше да си правиш труда да излизаш от къщи — рече сляпата. — По пътя те е чакал някой, който ти е сторил нещо досадно.
Мина прекара длани пред очите на бабата, сякаш бърше невидимо стъкло.
— Ти си ясновидка — каза.
— Отиде два пъти в нужника тая сутрин — каза сляпата. — Винаги ходиш веднъж.
Мина продължи да прави рози.
— Би ли могла да ми покажеш каквото пазиш в чекмеджето на дрешника? — запита сляпата.
Без да бърза, Мина забучи розата в черчевето на прозореца, извади трите ключета от корсажа и ги тури върху дланта на сляпата. Тя сама затвори пръстите й.
— Иди да видиш със собствените си очи — каза.
Сляпата проучи ключетата с върховете на пръстите си.
— Моите очи не могат да видят в дъното на нужника.
Мина вдигна глава и тогава изпита различно усещане: почувствува, че сляпата знаеше, че тя я гледа.
— Хвърли се в дъното на нужника, щом толкова те интересуват моите работи — рече тя.
Сляпата отбягна прекъсването.
— Винаги пишеш в леглото до сутринта — каза.
— Ти сама угасяш светлината — рече Мина.
— И ти веднага запалваш фенерчето — каза сляпата. — По твоето дишане бих могла да ти кажа какво пишеш тогава.
Мина направи усилие да не трепне.
— Добре — каза, без да вдигне глава. — И ако предположим, че е така, какво чудно има?
— Нищо — отвърна сляпата. — Само че те накара да пропуснеш причастието на първи петък.
Мина взе с две ръце гранката конци, ножиците и стиска недовършени рози. Тури всичко в кошницата и застана лице срещу лице пред сляпата.
— Значи, искаш да ти кажа какво отидох да правя в нужника? — запита. Двете останаха в очакване чак докато Мина отговори на собствения си въпрос: — Отидох да сера.