Вълшебната кутия

— Аз те чух добре — отвърна тя. — Но не съм убедена дали те разбрах.

Дърк наклони глава.

— Понякога разбирането идва заедно с хода на събитията. И така — готова ли си?

Тя пристъпи една крачка напред.

— Не ме изоставяй, Дърк. Каквото и да се случи, не го прави. Ще ми обещаеш ли?

Еджууд Дърк поклати глава.

— Котките не правят обещания. Готова ли си или не?

Уилоу събра сили.

— Аз съм зависима от теб. — Котаракът не продума. Да — каза тя тогава. — Готова съм.

Те тръгнаха в тесния проход през мъглите, които го обгръщаха и на мига бяха погълнати в сивотата. Уилоу следеше с наведени очи накъде върви Дърк пред нея, почти невидим сред мъглата. Отначало мъглите бяха по-тъмни и след това слабо се просветлиха. Стените на сградите се изгубиха, а миризмите от града изчезнаха. За един миг всичко около тях се промени. Те се озоваха в гора, в свят на огромни стари дървета с надвесени клони, които скриваха небето, на гъсти храсталаци и високи папрати, на мирис от някакво древно, забравено време. Въздухът беше натежал от миризмата на мухъл и гнило, както и от мъгливия мрак, който обгръщаше всичко наоколо и превръщаше гората в сбор от сенки и полусенки. Долавяше се някакво раздвижване, но на това място, на което всичко беше толкова неясно, не можеше да има нищо сигурно.

Дърк вървеше уверено напред, а Уилоу го следваше. Веднъж тя се обърна назад, но там нямаше и следа от града. Беше излязла от онзи свят и сега беше в друг. Намираше се сред вълшебните мъгли и отново всичко беше непознато за нея.

Отначало тя чуваше гласове като едва доловим шепот и мърморене в мрака. Напрегна се, за да разбере думите, но не успя. Гласовете се надигаха и се снижаваха, но оставаха непознаваеми. Дърк вървеше напред.

След това тя започна да вижда лица с необичайни и чудни черти, лица, надничащи от сенките, остри и ъгловати, с коси от мъх и с вежди от царевична свила. Очите им я пронизваха като остриета на нож, когато погледът им попадаше върху нея, а телата им бяха толкова тънки и изглеждаха толкова леки, сякаш бяха напълно безплътни. Вълшебните хора забързваха и забавяха ход, идваха и си отиваха, като проблясъци на живот сред променящия се мрак. Дърк вървеше напред.

Те стигнаха до една поляна, обградена от дървета, мъгли и още по-непробиваем мрак. Тогава Дърк отиде до средата й и спря. Уилоу го последва и когато се обърна, видя навсякъде около себе си вълшебните хора с лица и тела, притиснати в мъглата, сякаш като в стъкло.

Гласовете започнаха да й шепнат, тревожни и убедителни.

Добре дошла, кралице на Отвъдната земя!

Добре дошла, една от някогашните вълшебни хора, на земята на твоите предци.