Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
Освен Дърк, който се беше отдалечил от нея и внимателно я наблюдаваше. Стоеше, сякаш изваян от камък.
Тя затанцува по-бързо, ненадейно понесла се сред потока от стъпки, в ритъма на движенията, в радостта, която се надигаше в нея и кипеше в душата й. Сякаш можеше да танцува по-бързо, по-леко, по-грациозно тук, сред вълшебните мъгли, отколкото в истинския свят. Всичките й усилия се възнаграждаваха с успех, на какъвто никога преди не се бе наслаждавала. Щастието й растеше, когато правеше непостижимо трудни движения, извърташе се и се въртеше, скачаше и извиваше снага, лека като перце, бърза като вятър. Танцуваше и можеше да каже, че изведнъж е станала много по-добра, отколкото майка й изобщо някога е била. Струваше й се, че е овладяла за броени мигове, онова, което майка й беше усъвършенствала през целия си живот.
Сега тя съблече дрехите си, всички задръжки бяха забравени, а обещанието да внимава и да се пази — изоставено. След секунди тя остана чисто гола.
Уилоу летеше през поляната, сама в полета си през мъглата и полумрака, потънала в забрава за всичко около себе си. Да, този танц съчетаваше всичко, което някога бе искала един такъв танц да бъде! Да, той можеше да я дари с неща, които винаги бе смятала за невъзможни! Тя се издигаше и спускаше, отново се издигаше и ускоряваше стъпките си. Пред очите й започнаха да се появяват цветове, светли като дъгата и свежи като цветя в някаква огромна, необятна градина, грижливо подбрани и ухаещи невероятно. Тя летеше над тях, рееше се сякаш беше птица, свободна като въздуха. С нея имаше и други птици, всички обагрени в ярки багри и пеещи чудесно. Те кръжаха над нея и й показваха пътя. Тя се издигна от градината към небето, устреми се към слънцето, към рая. Танцът я носеше, възраждаше я за живот, даваше й криле.
Уилоу сънуваше всичко, каквото си пожелаеше — всяка възможност, всяка надежда. Всичко беше там и всичко й принадлежеше. Тя танцуваше и всичко останало беше забравено. Вече не помнеше къде се намираше и защо беше дошла тук. Не си спомняше за Бен и детето. Танцът бе всичко. Нямаше нищо друго, освен танца.
От мъглите, обкръжаващи поляната, вълшебните хора наблюдаваха и се усмихваха на себе си, незабележими.
Уилоу щеше да се изгуби, пленена завинаги в своя танц, ако Дърк не беше кихнал. Изглеждаше, че няма причина за това — то просто се случи. Беше тих звук, но беше достатъчен, за да я изтръгне от бездната на забравата. За секунда тя погледна призматичния котарак с крайчеца на окото си и тогава си спомни. Уилоу видя, че той я гледа с прям, непроницаем поглед, в който се четеше упрек. Какво й беше казал той? Тя го попита за капани и котаракът я предупреди, че хората най-често попадат в капаните, които сами са си поставили. Да, точно като този. Този танц.
Но тя не можеше да спре. Беше потънала твърде дълбоко в неговата наслада и в неговите чудеса, за да спре да се движи. Сънищата, които той караше да й се явяват, бяха твърде неустоими, за да се откаже от тях. Уилоу беше направила точно това, срещу което той я беше предупредил и сама се беше уловила в капана си, а сега не можеше да се освободи. Тя разбираше, че това е бил планът на вълшебните хора спрямо нея — трябваше да започне да танцува, да продължи завинаги и така никога да не успее да напусне вълшебните мъгли. Тук щеше да се роди нейното дете и когато се родеше, то щеше да им принадлежи. И тя, и детето щяха да останат собственост на вълшебните хора завинаги.
— Защо? Защо те бяха пожелали да стане така? Тя нямаше отговор.
Мислите й хвърчаха и в един миг, Уилоу беше на ръба отново да потъне в сънищата си. Но тя задържа погледа си върху Дърк, докато бягаше по поляната, гледаше го как я наблюдава и отчаяно се опитваше да измисли какво да стори. Щеше да продължи да танцува завинаги. Никога нямаше да спре. Но трябваше. Трябваше да спре! Нямаше да позволи това да й се случи, каза си тя. Щеше да намери начин да се освободи.