Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Мъжеядката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжеядката

Электронная книга - «Мъжеядката». Краткое содержание книги:

Тя е страхотна, забавна и не страда от скрупули. Бившите й гаджета са все едри риби — имената им сякаш са взети от справочника „Кой кой е в Холивуд?“. На трийсет и една години тя може да се похвали с апетитно тяло, с тоалети на известни дизайнери, а в бележника й с телефони няма имена на случайни хора. С приближаването на трийсет и втория си рожден ден обаче Клариса започва да се замисля за бъдещето. Има ли мъж, способен да укроти тази стихия и да я превърне в предана съпруга? На хоризонта се задава Аарон Мейсън — талантлив и многообещаващ холивудски продуцент. Набитото око на Клариса вижда в него потенциален съпруг, бъдещият господин Алпърт. Тя усилено планира една от най-грандиозните сватби в Холивуд преди още да излиза с кандидат-съпруга. Дали този път Клариса не е налапала по-голям залък, отколкото може да преглътне?
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 123
Перейти на страницу:

А какво точно беше прегрешението на хлапака? Поръча си шатобриан вместо лазаня. Звездата, освен че е вегетарианка, е лишена от каквото и да било чувство за хумор (в противовес на симпатичната си героиня) и има обезпокояващо нездрав вид (като Бет от «Малки жени» малко преди края на филма)“, в крайна сметка се оказваше орязано и редактирано до следното: „Лейни Гибънс, страстна природозащитничка, упрекна с усмивка съпруга си Гиби Гибънс за това, че си е поръчал пържола.“

— Ще го публикуваш ли поне веднъж във вида, в който съм го написала? — попита Клариса, докато лежеше на пода в кабинета на Морган с вдигнати на дивана крака.

— Едва ли.

Клариса се замисли. Мина й през ум, че май си губи времето. Но истината беше, че самото писане беше започнало да й доставя удоволствие. Може материалите никога да не стигаха до читателите, но в офиса те предизвикваха фурор. Клариса се превръщаше в легенда — за нея се говореше по етажите на редакцията. Хора, далеч по-млади (и готини) от нея, си служеха с нейни цитати.

— Защо?

— Знаеш защо. Изпратиха ли ти програмата за тази седмица?

— Нека да отгатна. Три благотворителни представления в „Хилтън“?

— Едното със сигурност ще бъде голям купон. Тази вечер е. — Морган подхвърли на Клариса поканата, оформена като духов инструмент. Много оригинална идея.

— Започва с търг — добави тя.

— Мразя търговете. Продават невинни, беззащитни кученца на ужасни, разглезени хлапета, които на всичко отгоре са с истинските носове на бащите си. Знам го от собствен опит.

— Значи не искаш да ходиш?

— Не, не искам.

— Подочух, че този път чантата с рекламни подаръци си я бивало — подхвърли Морган и Клариса се оживи като малко момиченце, на което са показали захарна пръчка.

Чантите с рекламни подаръци, които се раздаваха на тези благотворителни вечери, бяха единствената слабост на Клариса.

Тези огромни чанти криеха какви ли не изненади — един куп рекламни книжлета и брошурки, шампоанчета за еднократна употреба, червила, мостри на парфюми, всевъзможни дреболийки (част от които Клариса великодушно подаряваше на майка си). Последния път майка й се сдоби с порцеланова фигурка — конче на въртележка (пълен кич, но майка й изпадна в умиление). Клариса беше виждала солидни, зрели хора (при това червиви от пари) да се сборичкват като малки деца за подобна чанта. Голям смях. И пълна загадка. На последното подобно събиране една почтена старица, отрупана с диаманти, едва не събори Клариса, докато се опитваше да се добере до една от рекламните чанти. Изводът: никой не може да устои на подаръците.

* * *

Няколко часа след срещата с Морган Клариса стоеше гола-голеничка в дрешника на майка си. Приличаше на рубенсов модел с френски педикюр. И беше в пълна безизходица.

Нямаше какво да облече.

В прекия смисъл на думата. Това не беше някоя превземка от рода на: „О, боже! Трябва да се появя с този тоалет за втори път този месец!“ Не. Това беше самата жестока истина. Тялото й я беше предало, беше наедряло буквално за часове и дори роклите, ушити по поръчка от специална еластична материя, вече не можеха да поберат огромния й задник. Това беше факт и Клариса трябваше да го приеме. Не беше от онези щастливки, които носеха бременността си като някакъв аксесоар (едно изпъкнало коремче без почти никакви странични деформации). Не, нейната бременност се разпростираше в задника, в ръцете, в глезените, в пръстите на краката…

Зърната на гърдите й бяха станали огромни като сателитни чинии, като онези неидентифицирани летящи обекти, за които й беше говорил Сталоун. Нямаше да се учуди, ако видеше отвън да кръжат черни хеликоптери.

Обади се на Грейви.

— Дебела съм, гола съм, закъснявам!

— Чакай малко. Давай едно по едно. Да, дебела си. И какво?

— Освен това съм гола…

— Добре, не държа да се уверя. Приемам го на доверие.

— И закъснявам.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 123
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)