Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Здравейте, госпожо Брандън! — изрича той с лекия си кокни акцент. — Ето че отново се срещаме!
— Здр… Здравейте! — смотолевям аз. — Каква… приятна изненада!
— Все още ли се радвате на чантата си? — пита той и очите му се усмихват.
— О, да! Тя е… фантастична!
А мисълта ми препуска в следната насока: „Трябва веднага да го махна оттук! Трябва автоматично да го измета оттук!“
— Дойдох да говоря със съпруга ви за моя хотел — изрича с най-любезен тон той. — Дали ще бъде възможно?
— Точно така — преглъщам аз. — Разбира се. Страхотно! Единственият проблем е, че Люк, за съжаление, е малко зает. Бихте ли желали едно питие? Можем да отскочим до бара… да си побъбрим… а вие да ми разкажете всичко за това…
Да! Аз съм истински гений! Ей сега ще го измъкна навън! Ще му купя няколко питиета… и Люк никога няма да разбере…
— Нямам нищо против да го почакам — отбелязва Нейтън Темпъл и отпуска грамадното си тяло в един от кожените фотьойли. — Само ви моля да му съобщите, че съм тук. — Очите му се впиват в моите и той ми намига. — Доколкото разбирам, той се е възстановил от болестта си.
Сърцето ми претупва.
— О, да! — възкликвам с най-чаровната си усмивка. — Той е… той вече е доста по-добре! Благодаря ви за цветята!
Хвърлям поглед към Джанет, която следи тази размяна на реплики с доста озадачена физиономия.
— Да звънна ли на Люк и да го извикам? — обажда се по едно време тя.
— Не, няма нужда! Искам да кажа… не се притеснявай! Аз ще се кача и лично ще му съобщя! — изписквам малко по-силно от приличното.
И се насочвам към асансьорите, а цялото ми тяло трепери от напрежение.
Добре де. Все още мога да се справя с тази ситуация. Ще изведа Люк от сградата през задната врата, като му кажа, че някой е разлял вода във фоайето и подът е доста хлъзгав. Да! И после ще се качим в колата… и аз ще се престоря, че съм забравила нещо… и ще се върна при Нейтън Темпъл… и ще му кажа…
— Беки?
Едва не подскачам до тавана, когато зървам Люк да слиза по стълбите, като взема по две стъпала наведнъж. Лицето му цялото грее от щастие. Облича си сакото в крачка.
— Пристигнала ли е колата? — пита той, но когато забелязва скованото ми изражение, възкликва изумено: — Скъпа, добре ли си?
Или може би най-добре е да му кажа всичко.
Съзерцавам го нямо в продължение на няколко секунди, а стомахът ми ври и кипи.
— Ами… Люк… — успявам да смотолевя накрая.
— Да?
— Има… има нещо, което трябва да ти кажа. — Преглъщам едва-едва и продължавам: — Трябваше да ти кажа още преди седмици, обаче… не ти казах… и се опитах да се справя сама с него, обаче…
Внезапно си давам сметка, че Люк въобще не ме слуша какво му говоря. Очите му притъмняват като градоносен облак, когато над рамото ми се спират върху фигурата на Нейтън Темпъл.
— Този не е ли… — Започва да клати невярващо глава. — Ама какво прави той тук? Мислех си, че Гари вече се е отървал от него!
— Люк…
— Чакай малко, Беки. Това е много важно! — Изважда си мобилния телефон и набира някакъв номер. — Гари — изрича тихо, — какво прави Нейтън Темпъл в нашето фоайе? Доколкото знам, ти работеше по този въпрос.
— Люк — опитвам отново.
— Скъпа, почакай малко! — Обръща се и продължава да говори в телефона: — Да де, обаче той е тук! По-реален от това не би могъл и да бъде!
— Люк, моля те, чуй ме! — започвам да го дърпам за ръкава.
— Беки, каквото и да е, не може ли да почака за по-късно? — обръща се към мен Люк нетърпеливо. — Имам един проблем, който се налага да оправя…
— Но нали точно това се опитвам да ти кажа от няколко минути! — изричам отчаяно аз. — Точно за твоя проблем става въпрос. За Нейтън Темпъл!
Люк се втренчва в мен, очевидно неспособен да проумее нищо.
— Как е възможно да има нещо общо с Нейтън Темпъл?! Та ти въобще не познаваш Нейтън Темпъл!
— Ами… всъщност… познавам го — прехапвам устни аз. — Донякъде.
Настъпва тишина. Много бавно Люк изключва телефона.
— Ти познаваш „донякъде“ Нейтън Темпъл?
— Ето го и господин Брандън! — достига до нас нечий звънлив глас. Вдигаме погледи и забелязваме, че Джанет е забелязала Люк и го сочи. — Люк, имаш посетител!