Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— А ти какво отговори? — обажда се Люк със заплашително спокоен тон.
— Проблемът е… — Преглъщам. — Помислих си, че за теб ще бъде удоволствие да направиш промоцията на голям хотел.
Внезапно вратата се отваря с трясък и вътре влетява Гари.
— Ама какво става тук?! — извиква той с широко отворени очи. — Какво прави при нас Нейтън Темпъл?
— Питай Беки — посочва ме Люк. — Доколкото схващам, тя доста често си е говорила с него.
— Ама аз нямах представа какъв е той! — опитвам се да се защитя. — Нямах никаква представа! За мен той беше просто един любезен господин с кокни акцент, който ме уреди за чантата…
— Чанта ли?! — стряска се Гари и главата му се обръща рязко от Люк към мен. — Каква чанта?
— Беки очевидно е предложила моите услуги на Нейтън Темпъл в замяна на някаква чанта — отвръща хладно Люк.
— На чанта?! — ококорва още по-широко очи Гари.
— Не става въпрос просто за някаква си обикновена чанта! — възкликвам, напълно разбита. — Става въпрос за чанта „Ейнджъл“, която се продава в изключително ограничени бройки! В целия свят има само няколко такива! И беше на корицата на „Вог“! Всички филмови звезди си мечтаят да имат такава!
Двамата мъже се вторачват мълчаливо в мен. Нито един от тях не ми изглежда особено впечатлен от чутото.
— А освен това — продължавам, като си давам сметка, че цялата горя, — помислих си, че откриване на подобен голям хотел ще се отрази отлично на вашата фирма! Това е петзвезден хотел! И там ще се виждат само знаменитости!
— Знаменитости ли? — повишава глас Люк, вече определено загубил самообладание. — Беки, аз не желая да се срещам с подобен вид знаменитости! И не желая да организирам откриването на хотела на някакъв си съмнителен субект! Трябва да бъда тук, с моя екип, за да се фокусирам върху нуждите на новия ни клиент!
— Въобще не си давах сметка за това! — прошепвам отчаяно. — Мислех си, че става въпрос за брилянтна сделка!
— Успокой се, шефе — намесва се Гари. — Все още не сме му обещали нищо…
— Ние не, но тя му е обещала! — натъртва Люк и Гари се обръща шокирано към мен.
— Аз… не може да се каже, че съм му обещала — отвръщам разтреперана. — Просто казах, че… че… за теб ще бъде удоволствие!
— Даваш ли си сметка, колко много влошава нещата всичко това? — простенва Люк, хванал се за главата. — Беки, защо не ми каза по-рано?! Защо не ми каза още докато бяхме в Милано?
Гробна тишина.
— Защото ангелската ми чанта струваше две хиляди евро — отговарям накрая едва чуто. — Помислих си, че ще ми се ядосаш.
— Господи боже мой! — Люк вече звучи на края на силите си.
— Пък и не исках да те притеснявам! Ти беше толкова зает с офертата към „Аркодас Груп“! Реших, че ще се оправя и сама. И всъщност тъкмо бях започнала да се оправям!
— Да се оправяш, значи — поклаща невярващо глава Люк. — И как точно се оправяш?
— Казах на Нейтън Темпъл, че си болен. — Преглъщам.
Бавно, много бавно изражението на Люк се променя.
— Огромният букет с цветята! — изрича с равен глас. — Той беше от Нейтън Темпъл, нали?
О, боже!
— Да — прошепвам с тъничък гласец.
— Той ти е изпратил цветя?! — изумява се Гари.
— Както и кошница с плодове — добавя с все същия равен тон съпругът ми.
Гари се изкисква.
— Въобще не е смешно — обръща се рязко към него Люк и гласът му прозвънява като камшик. — Току-що спечелихме най-голямата оферта в цялата история на фирмата! Би трябвало да празнуваме! А не да се опитваме да се справим с гадния Нейтън Темпъл! — Въздъхва и се отпуска на един стол.
— Нямаме сметка да го превръщаме в свой враг — изрича делово Гари. — Не и ако наистина ще става новият собственик на вестник „Дейли уърлд“!
В малката зала настъпва тишина, нарушавана единствено от тиктакането на часовника на стената.
Не смея да се обадя. Дори да си отворя устата.
После Люк рязко се изправя.
— Не можем цял ден да стоим тук. Ще отида да се срещна с него. Щом трябва да свърша тази работа, значи ще я свърша! — Поглежда ме и добавя: — Само се надявам, че чантата си е заслужавала, Беки! Наистина се надявам да е така!