Проломът

Травис забеляза, че светлината на Шепот пулсира по-бързо отпреди. Много по-бързо. Все още беше в ритъм с пулса му.

Погледът му се върна към бележката и той каза:

— Това не може да бъде.

— Напротив — отвърна Шепот. — Наистина е написала това и го е изпратила, използвайки технология, която ще бъде разработена от доктор Фейгън. Нейната теория се оказва вярна — наистина от тази страна могат да се пращат предмети в Пролома, но те се връщат, без да достигнат другия край, и в зависимост от скоростта си могат да се върнат, преди да са били пратени. Дори години преди това.

Травис поклати глава. Зад отказа да повярва всичко това се трупаха безброй въпроси. Погледът му отново се плъзна по думите върху хартията. Пейдж. Мрази го? Иска смъртта му?

— Какво съм аз в бъдещето? Чудовище ли?

— „Чудовище“ е човешко определение. Субективно е. Бих могъл да възразя, че беше чудовище преди двайсет минути, когато уби четирима души с щанга и изпита удоволствие от това.

— Бяха си го заслужили.

— „Заслужили“ е също човешко понятие. То се променя в зависимост от това кой го използва. — Шепот замълча. Светлината му се отразяваше в стъклената облицовка на Пролома. — Мога обективно да ти кажа следното. Онзи Травис Чейс, който постъпи в Тангента като софтуерен инженер, в крайна сметка се превърна в онзи, когото Пейдж Камбъл искаше да бъде убит. Искаше го до толкова много, че изпрати тази бележка, за да се случи ретроактивно. Онзи Травис Чейс научи какво е направила и съответно намери начин да отвърне на хода и. По онова време той беше разработил архитектурата на своя изкуствен интелект и бе създал системата Блубърд, която беше радикално нова. Но имаше начин производителността й да се увеличи далеч повече, отколкото се мислеше, че е възможно, далеч повече от способностите дори на квантов компютър. За целта хардуерът трябваше да се ъпгрейдва с технологии от Пролома. Много е трудно да се опише как работи системата. Дори създателят й не я разбираше напълно. Най-общо, тя използва за изчисленията материя извън себе си, като се свързва с нея чрез частици, много подобни на онези, които физиците от две хиляди и девета наричат гравитони. Системата може да включи в изчисленията си всяка елементарна частица от материята около себе си — например от планетата Земя. Вчера Пейдж ти каза колко мощен би бил един квантов компютър със сто кубита. Представи си компютър с толкова кубити, колкото са кварките на Земята. Тази система се нарича Блекбърд. Нали ти обещах някой ден да ти кажа истинското си име?