Кинг и Максуел
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-370-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинг и Максуел». Краткое содержание книги:
Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно – младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?
Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.
– Съжаляваме за това, което се случи преди известно време, Едгар – каза Мишел.
– Господин Бънтинг беше много ядосан – отвърна, без да я поглежда, Едгар. – А аз не обичам да ми крещят.
– Аз също – обади се Шон. – Благодарим ти за проверката на онези номера. Надявам се, че господин Бънтинг не е разбрал за нея...
– Той е умен, но не чак толкова– рече Едгар.
– Искаш да кажеш, че този път успя да прикриеш следите си? – каза Мишел.
– Харесва ми да ви помагам, защото знам, че вие помагате на други хора. Точно както на мен.
Шон погледна към Мишел и кимна.
– Това е вярно, Едгар. Ако не беше важно, изобщо нямаше да потърсим услугите ти. Всъщност сега изпълняваме задача, която ни е поставена от самия президент на САЩ.
– В такъв случай господин Бънтинг едва ли ще има нещо против помощта, която ви оказвам. Какво ви трябва?
Те му обясниха накратко за "Виста Трейдинг" и Алън Грант.
– Всичко, което можеш да откриеш за компанията и нейния президент – обобщи Мишел.
– И той ли е забъркан в това? – попита Едгар.
– Само подозираме – каза Мишел.
– Започвам още днес.
– Ами защитната стена? – изгледа го Шон.
– В момента се занимавам само с поддръжката ѝ и имам достатъчно свободно време.
– Тоест ще си вземеш малко отпуск от битката за спасяването на света? – подхвърли с усмивка Мишел.
– Моля? – изгледа я Едгар.
– Шегичка – рече тя.
– Аха – кимна високият мъж и направи опит да отвърне на усмивката ѝ. – Но имайте предвид, че това ще ми отнеме известно време.
– Няма проблем – отвърна Шон. – Ние и без това трябва да направим известни проучвания в Пентагона. Можеш да ни изпратиш имейл с това, което откриеш.
– Използвате ли някакъв шифър?
– Ами… – поколеба се Шон. – Само защитена парола.
– Нула-пет-нула-осем, нали? Не е нищо особено.
– Откъде я знаеш? – смаяно го погледна Шон.
– Рождената ти дата, обърната наобратно. Открих я от третия път, докато хаквах пощата ти. Ако знаех, че е толкова елементарна, положително щях да успея и на втория.
– А защо си ме хакнал?
– Тогава все още не те познавах добре. Не бях сигурен, че си мой приятел. Иначе никога не хаквам приятелите си.
– И Мишел ли хакна?
Едгар извърна очи към нея.
– Не.
– Защо? – попита Шон.
– Защото веднага разбрах, че госпожица Максуел е моя приятелка.
– Благодаря, Едгар – усмихна се Мишел и закачливо го смушка в ребрата.
– Ще си сменя паролата с нещо по-сложно – рече Шон.
– Направи го, но не включвай рождената си дата. Това е твърде елементарно.
От изражението на Шон личеше, че намеренията му са сериозни.
– И какво предлагаш? – притеснено попита той.
– Случайно избрани букви и цифри, които да нямат нищо общо с личните ти данни. Минимум трийсет на брой, но не ги записвай никъде.
– Страхотно! – мрачно промърмори Шон. – Но как точно да запомня трийсет случайно избрани букви и цифри, без да си ги запиша някъде? Така ли се прави непробиваема парола?
– Не можеш да запомниш трийсет знака? – объркано го погледна Едгар.
– Абсолютно не! – твърдо отвърна Шон.
– Той е по-стар, Едгар – сладко пропя Мишел. – Не можеш да си представиш колко мозъчни клетки губи всеки ден...
– Съжалявам да го чуя – сериозно отговори Едгар. – В такъв случай предлагам да ги намалиш до двайсет и пет, но не по-малко.
– Много ти благодаря – кимна Шон. – Веднага се залавям за работа.
54.
Той отново беше на гробищата, заковал поглед в двете плочи.
Надписът върху лявата от тях гласеше, че Франклин Грант е бил чудесен съпруг, любящ баща и истински патриот.
– Все повече ми липсваш, татко – промълви Грант. – Сега трябваше да си тук, за да се радваш на внуците си.
Обърна се към другата плоча. Тази на "любящата съпруга и майка".
Беше се опитвал да съхрани само образите, които тези епитафии извикваха в съзнанието, но не беше лесно.
Едва тринайсетгодишен той беше видял снимката на мъртвите си родители. С разкривени черти на белите като платно лица и изскочили от орбитите си очи, опрели рамене, сякаш да подчертаят единодушието, с което бяха избрали самоубийството.
– И ти ми липсваш, мамо – прошепна искрено Грант.
Погледът и мислите му отново се насочиха към баща му.
Истински патриот, жертвал се за родината. Човек, който беше стигнал далече, чак до Белия дом. Като малък Грант беше ходил там с баща си. И дори се беше ръкувал с тогавашния президент. Най-голямо впечатление му беше направила самата резиденция, център на властта в най-могъщата държава. Тя се превърна в главната причина да постъпи в армията. Но истината зад трагичната смърт на баща му остави дълбоки следи в душата му. Като изгаряне от трета степен, което не можеше да се изличи.