Кинг и Максуел

– Тези записи със сигурност са твърде нови – изведнъж вдигна глава Шон. – Направени са, след като Уинго се е прибрал в страната.

– Чакай! – извика Мишел и хвана ръката му. – Виж онази кола!

Шон се облегна назад и насочи вниманието си към автомобила, паркиран близо до карго зоната.

– Това е Уинго! – възкликна секунда по-късно той.

– Изглежда така, сякаш наблюдава нещо – добави Мишел. – Можеш ли да промениш ъгъла?

Шон натисна няколко клавиша и картината се измести. Някакъв мъж излезе от близката сграда, качи се в колата си и потегли. Нова комбинация от клавиши им позволи да видят как Уинго излиза на пътя и тръгва след непознатия.

– Очевидно го следи – отбеляза Шон.

Мишел започна да чука на телефона си.

– Записвам номерата и на двете коли – поясни тя.

Шон кимна и отново промени ъгъла на записа.

– "Херон Еър Сървис" – промърмори той, разчел табелата над сградата, от която излезе непознатият.

Мишел бързо си записа името на фирмата.

– Мислиш ли, че Уинго се е прибрал с полет на тази компания? Проверката в Гугъл сочи, че дейността им включва и международни товарни полети.

– Но защо ще ги следи, ако действително е летял с тях?

– Логичен въпрос.

– Може би проверява нещо, свързано с парите – подхвърли Шон. – Може би "Херон" има отношение към транспортирането на онзи милиард евро.

– Трябва да разберем дали е така – кимна Мишел. – Откъде да започнем?

– Ще следваме обичайната процедура. Тоест търсим лъжи и измами, които обикновено вървят заедно.

– Мисля да падна на колене пред Едгар и да го помоля да провери номерата на тези коли – промърмори Мишел.

– Добра идея – кимна Шон. – А пък аз ще видя какво мога да открия за "Херон Еър Сървис"...

– А федералните? – погледна го тя.

– Ще им кажем, че не сме открили нищо, и ще си понесем последствията.

– Май не си настроен доверчиво, а?

– От двайсет и пет години съм така – отвърна той и се облегна в стола си. – Но не бива да забравяме онези типове, които ни проследиха и стигнаха до Уинго. Със сигурност не са се отказали да ни преследват, а това означава, че трябва да предприемем съответните действия за измъкване.

– Трудна работа, особено докато се занимаваме с това – въздъхна Мишел и кимна по посока на мониторите.

– Няма друг начин. Поне докато Уинго не поумнее, ще трябва да се ровим сами...

– И да внимаваме както с федералните, така и с президента – каза тя. – Безкрайно трудни задачи.

– Къде остана самоувереният дух, който аз познавам и обичам? – подкачи я той.

– Или в мотела, където ни взривиха, или в гората, където без малко не ни застреляха.

– Ти си тази, която ни забърка във всичко това – сви рамене Шон. – Тъй че не се оплаквай.

– Не се оплаквам. Просто се питам докога ще ни работи късметът...