Шест години
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 978-619-150-379-7
- Переводчик: Венцислав К. Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шест години». Краткое содержание книги:
Минах откъм гърба му и зачаках. През същото време оглеждах терена, как да му препреча пътя, ако реши да ми избяга. Щом приключи с клиента, той моментално взе да се озърта за следващия, на който да помогне. Приближих го изотзад и леко го чукнах по рамото.
Онзи се обърна с готова усмивка.
— С какво мога…?
Но като видя кой е, млъкна насред дума. Очаквах, че ще хукне нанякъде. И не бях решил окончателно как да реагирам. Достатъчно близко бях, че да го сграбча да не бяга, но щях да привлека ненужно внимание върху себе си. Само се стегнах и изчаках да го видя какво ще предприеме.
— О, приятел! — сграби ме той и силно ме прегърна. Не бях очаквал точно това, но не се съпротивих. — Ей, човеко, страшно съм ти благодарен. Нямаш си представа колко.
— Ъъ… Моля, моля.
— Да ти кажа направо — за мен ти си истински герой. Оня Едуард е такъв гадняр. Постоянно се заяжда с мен, защото знае, че не обичам да се бия. Така че съм ти ужасно благодарен. Честна дума.
Пак му казах „моля, моля“.
— Та какъв си ти всъщност? — попита той. — Явно не си ченге. Дотолкова и на мен ми е ясно. И все се питам: да не си някой от ония супергерои?
— Чак пък супергерой…
— Щото те гледам как ходиш насам-натам и все спасяваш разни хора. А накрая го накара да ти каже и кой му е човекът в ММ? — Но лицето му изведнъж помръкна. — Дано имаш подкрепата на всички „Отмъстители“ обаче или поне на някои като тях, ако ще се залавяш с него.
— Точно за това съм дошъл да те питам — рекох.
— О?
— Едуард работи за някой си Дани Зукър, нали?
— Той вече ти го каза това.
— Интересува ме кой е този Дани Зукър.
— Най-гадното копеле, което можеш да си представиш. Способен е и кученце да убие, ако му се изпречи на пътя. Нямаш си представа какъв психар е тоя тип. Едуард само като го види и се напикава в гащите. Сериозно ти казвам.
Страхотно.
— А самият Дани за кого работи?
— Ама ти не знаеш ли? — отстъпи крачка назад младежът.
— Не знам и точно затова съм дошъл.
— Сериозно ли питаш?
— Казвай.
— Аз само се будалках бе, човек, като ти разправях, че си някакъв супергерой. Щото си рекох: тоя ме видя как ме пердашат, а пък е едър тип и сигурно мрази побойниците и така нататък. Значи, не си от тях, а?
— Не съм. Но ми трябват някои сведения.
— Ами дано една от свръхсилите ти да е да си брониран. Понеже не ти трябва да се забъркваш с ония…
— Ще се пазя — обещах му.
— Не ми се ще да си имаш неприятности или да пострадаш само заради това, че си застанал на моя страна, нали ме разбираш?
— Разбирам те — отвърнах с възможно най-компетентния си професорски тон. — Разкажи ми просто онова, което знаеш.
— Еди ми е букито. Не съм си изплатил няколко залога, а той обича да побийва хората. Това е всичко. Ама той е дребна риба. Нали ти казах: работи за Дани З. А Дани вече е на много високо ниво в ММ.
— Какво ще рече „ММ“?
— Ако можех, щях да си изкривя носа с пръст, за да ти покажа, но не мога, понеже адски ме боли.
— Искаш да кажеш, че Дани З. работи за мафията, така ли да те разбирам?
— Не знам точно така ли й викат. Тая дума съм я чувал в много стари филми. Само знам, че Дани З. е пряко подчинен на самия шеф на ММ. А за този шеф разправят легенди.
— Как му е името?
— Ама ти сериозно ли питаш? Наистина ли не знаеш? Как може да живееш тъдява, пък да не си чул?
— Не живея тъдява.
— О.
— Няма ли все пак да ми го кажеш?
— На теб съм ти задължен. Така че ще ти го кажа. Вече ти споменах, че Дани З. е дясната ръка на ММ.
— А „ММ“ означава?
Помежду ни застана възрастна жена.
— Добър ден, Харолд.
— Добър ден, госпожо Х. — пусна й широка усмивка младежът. Какво става с петуниите? Растат ли?
— Добре че те послушах да изнеса сандъчето им на перваза. Ти си направо гений по тези въпроси.