Под напрежение

Приют „Абеона“. А постингът „Не негово“ на Кити бе качен от профил с името „Abeona S“. Майрън потърси в „Гугъл“ „Abeona Shelter“. Нищо. Хммм. Опита само с „Абеона“ и установи, че това е името на малко известна римска богиня, която закриляла децата при първото им самостоятелно напускане на домашното огнище. Не беше особено сигурен какво точно означава това. Но от всичко дотук излизаше, че брат му Брад открай време е работел за благотворителни организации. Дали пък и „Абеона Шелтър“ не е една от тях?

Обади се веднага на Есперанца. Даде й адреса на Хуан и името на приюта.

— Обади му се. Може случайно да знае нещо.

— Окей. Майрън?

— Да.

— Наистина страшно обичам баща ти.

— Знам — засмя се той.

Тишина.

След която Есперанца каза:

— Нали си чул израза, че за лошата вест няма подходящ момент?

Ооо.

— Казвай.

— Двоумя се по един въпрос. Дали да изчакам нещата да се пооправят, преди да ти го съобщя. Или да го тръшна отгоре на целия куп с надеждата да не му обърнеш достатъчно внимание.

— Хвърли го върху купа.

— С Томас се развеждаме.

— По дяволите! — Сети се за снимките в кабинета й — щастливите семейни фотографии с Есперанца, Томас и малкия Хектор. И сърцето му отново се сви. — Адски съжалявам.

— Надявам се всичко да мине мирно и тихо — продължи Есперанца. — Но се съмнявам. Заради гнусното ми минало и сегашното ми работно време Томас твърди, че не съм била годна за майка. И иска пълно попечителство върху Хектор.

— Няма да му го присъдят — рече Майрън.

— Де да зависеше от теб… — Есперанца издаде някакъв звук, който можеше да мине и за смях. — Но много ми е приятно, като те чувам да се изказваш толкова категорично.

При което Майрън си спомни скорошния си разговор със Сузи:

„Имам някакво предчувствие. Че пак ще се закача.“

„В никакъв случай!“

„Точно това става, Майрън.“

„Не и този път. Агентът ти няма да го позволи.“

Нямало да й позволи да се закачи. Но ето че Сузи вече не беше сред живите.

Той нямало да й позволи. Майрън Болитар — голям мъж с големи, категорични изказвания.