Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
— При нужда мога да съм особено очарователна — отбеляза Голямата Синди.
Останал насаме с Уин, Майрън пак позвъни на Лекс. И пак никой не му се обади.
— Връзките започват да се очертават — отбеляза Майрън. — Първо изчезва брат ми. Кити се уплашва и хуква да бяга. И стига дотук. Качва онзи постинг „Не негово“ с татуса, който е бил общ за Сузи и Гейбриъл Уайър. Среща се с Лекс. Сузи отива първо при нея, след това и при бащата на Алиста Сноу. Трябва да има някакъв общ елемент.
— „Трябва“ е прекалено силно казано — прекъсна го Уин. — Но съм съгласен, че нещата все около Гейбриъл Уайър се въртят. Присъствал е на смъртта на Алиста Сноу. Очевидно е имал връзка и със Сузи Т. И продължава да работи с Лекс Райдър.
— Длъжни сме да се доберем до него — заключи Майрън.
Уин събра върховете на пръстите си.
— С други думи, ти предлагаш да тръгнем по следите на една усамотила се, добре охранявана и яко финансирана рок звезда на един малък остров.
— Ами то май всички отговори са там.
— Мърморя си просто — рече Уин.
— Въпросът е как да го постигнем.
— Ще се наложи мъъъничко да дообмислим плановете си. Дай ми няколко часа.
— Става — съгласи се Майрън и погледна часовника си. — Аз междувременно мисля да отида до караваната им и да се поразровя из лаптопа. Все нещо може да изскочи.
Уин му предложи кола с шофьор, но Майрън се надяваше мозъкът му да се поизбистри, докато сам кара дотам. Доста недоспиване му се беше събрало през последните денонощия, затова наду уредбата докрай. Включи айпода към нея и пусна на макс успокояваща музика. „Уийпийс“ пееха, че „светът се върти толкова бързо“. „Кийн“ се надяваха да изчезнат с любимата „на известно само на двама ни място“. В търсене на изгубената любов „Сноу Патрол“ „подпалиха и третия бар“.
Идеално.
През детството му баща му слушаше само станции на средни вълни, докато шофираше. Придържаше волана с китките си и си подсвиркваше. А сутрин, докато се бръснеше, пускаше само една новинарска станция.
През цялото време чакаше телефонът му да звънне. На излизане от болницата насмалко да се върне. „Ами ако татко дойде в съзнание само още веднъж?“ — попитал бе майка си. Нима ще изпусне шанса да си поговори за последен път с него?
Отговорът на майка му беше изключително делови:
— Какво толкова ще му кажеш, дето вече не го знае?
Така си беше, наистина. В края на краищата длъжен бе да се съобрази с желанието на баща си. Кое щеше да предпочете татко му: Майрън да седи и да реве в чакалнята, или да тръгне да търси брат си? Така зададен, въпросът не бе никак труден.
Стигна до парка с караваните и изключи двигателя. Умората тегнеше върху всичките му кокали. На слизане от колата леко залитна, разтри очи. Ох, де да имаше сега чаша кафе. Или каквото и да било освежаващо. Адреналинът му бе взел да спада. Опита се да отвори. Заключено беше. Толкова ли не можа да се сети да вземе ключа от Мики! Завъртя глава, извади портфейла си, а оттам — същата пластмасова картичка.
И вратата пак се отвори, както преди няколко часа. Лаптопът си беше в хола, близо до разтегателния диван на Мики. Включи го и докато го чакаше да стартира, взе да оглежда караваната. Мики не го беше излъгал. Вещите им наистина бяха много малко. Дрехите им поначало вече бяха събрани за път. Телевизорът нищо чудно да беше част от взетата под наем каравана. Попадна на чекмедже със стари книжа и снимки. И тъкмо като го изсипа върху дивана, компютърът издрънка, че се е заредил докрай.
Седна до книжата, придърпа лаптопа към себе си и включи „историята“ на интернет експлоръра. „Фейсбук“, естествено. И търсения в „Гугъл“ за адреса на нощния клуб „Три Даунинг“ в Манхатън и на мола „Гардън Стейт Плаза“. И на подходящ обществен транспорт до двете места в друг сайт. Нищо ново. Пък и Брад беше заминал за Перу преди три месеца все пак. А историята на експлоръра беше само за последните десетина дни.
Телефонът му звънна. Търсеше го Уин.
— Работата е уредена. След два часа излитаме от „Титърбъро“ за остров Адиона.