Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Талисмана винаги е съществувал — тихо каза Мистър Сноу.
— Имаш предвид, че живее някъде?
— Талисмана живее навсякъде.
— Чакай, чакай — каза Стив. — Дай да се разберем. За истинска жива личност ли говорим?
— От време на време, да.
— Какво означава това?
Мистър Сноу въздъхна търпеливо и каза:
— Когато дойде време да ходи по земята, Талисмана ще се представи като човешко същество.
— Добре. — Стив кимна. — А къде е сега?
Старият летописец вдигна ръце.
— Що за глупав въпрос! Какво значение има къде е? Той е някъде тук!
— Наоколо?
— Да! Както небето е около земята. Както небето е около звездите!
Стив се замисли над тази абстракция, опитваше се да й придаде някакъв смисъл.
— Разбирам. Той е като другата, хм… личност, която казвате, че живее на небето… Мо-Таун.
— Той е по-велик от Мо-Таун. Тя е майка на Плейнфолк. Талисмана е Господарят на Всичкото.
Стив пак кимна.
— Разбрах. Те, хм… свързани ли са?
— Да — каза Мистър Сноу. — Талисмана е едновременно син и баща на Мо-Таун.
Стив се намръщи.
— Но това няма смисъл.
— За теб — отговори Мистър Сноу. — Не и сега във всеки случай. Но преди да се присмееш на всичко това, спомни си, че той ти спаси задника. Помисли върху това.
— Ще помисля — обеща Стив с толкова сериозен вид, колкото позволяваше раненото му лице. Това вече беше разговор, който във висша степен не заслужаваше внимание. Колко тъжно, помисли си той, че двама толкова умни хора могат да вярват в такива налудничави идеи. От друга страна, това правеше живота много по-лесен за Федерацията. Докато Плейнфолк чакаха тяхната Велика майка и бащата от небето да им дойдат на помощ на крилата на гръмотевицата, трекерите щяха да продължат да ги громят с помощта на добрата старомодна огнева мощ. И все пак беше странно как експлодира онзи каменен чук… Стив отложи разглеждането на проблема за по-късно и се обърна към двамата летописци.
— Фактът, че аз получих това, хм, спасение от Талисмана, означава ли, че твоят приятел Мотор-Хед ще престане да ме дебне?
Кадилак поклати глава.
— Не непременно. Сега, след като ти захапа стрелата, той може да те извика на двубой.
— Не можеше да го направи по-рано — обясни Мистър Сноу. — В неговите очи ти нямаше статус. Но сега вече си воин…
— Страхотно — каза Стив. — Какъв е шансът Мотор-Хед да бъде изпратен като постоянен страж на вашия най-далечен наблюдателен пост?
— Малък — отговори Мистър Сноу.
— Но… не можеш ли да му кажеш да се откаже? — загрижено попита Стив. — Мислех, че тези неща зависят от теб?
— А, не. Ролинг-Стоун е главният старейшина. Има някои области, в които племето търси моя съвет, но… — Мистър Сноу вдигна рамене.
— Тогава какво трябва да направя? — попита Стив.
Старият летописец пак вдигна рамене.
— Е… можеш или да започнеш да се упражняваш с ножа… или да започнеш да се молиш на Талисмана. За предпочитане и двете. — Той потупа Стив по рамото и стана.
— Ще видя дали мога да ти намеря нож — каза Кадилак. — Междувременно ще е по-добре да не излизаш.
И излезе след Мистър Сноу.
— Направи го по-дълъг — извика Стив след тях. — Или ми върни пушката… ако все още е у теб. — Това все пак беше шанс. Заслужаваше си да опита. Стив изруга наум. Що за идиотска ситуация! След всичко, което беше претърпял! След цялото това суеверие… само за да научи, че най-голямата маймуна в лагера чака и най-малкия повод да го убие. Кристофър Кълъмбъс!
Когато се отдалечиха достатъчно от колибата, Кадилак и Мистър Сноу плеснаха с ръце и се засмяха със сълзи от радост въпреки болката, пронизваща подутите им бузи.
— Видя ли го как гледаше? — каза задъхано Мистър Сноу и избухна отново в смях и се хвана за бузите. — Ох, боли!
— Мислиш ли, че трябва да кажем на Мотор-Хед да го остави на мира?
— Не, нека не се месим в работата на Талисмана. Ох… Брикман взема нещата прекалено на сериозно. И е толкова сляп Мислиш ли, че всички са като него? — Мистър Сноу избърса сълзите от очите си. — Да… наистина ще съжалявам да го изгубя.