Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
— Нека да го направим въпреки това — предложи Робърт след кратко неловко мълчание. В момента не беше готов да подмине нищо, свързано с убиеца.
— Дайте ми секунда — рече Денис и изчезна в склада. След няколко минути се появи и включи камерата да се зарежда.
Камерата работеше, но разпозна, че й липсва преносима памет, и изключи менюто „Гледай и превъртай“.
— Да. Няма флаш памет, няма записан образ, който да видим — отбеляза Бакстър.
Всички дълго мълчаха. Хънтър трябваше да признае, че беше очаквал, че камерата ще съдържа някакви кадри. Не знаеше какви точно — може би кратък клип на някоя от жертвите, преди да бъде отвлечена, или как моли за милост. Някаква нова приумица само за да затормози още повече мислите и разследването им.
„Защо ще ни оставя «празна» видеокамера?“
Ако искаше само да докаже, че наистина е стоял навън, докато се е обаждал, убиецът можеше да напише малката си гавра с полицията абсолютно на всичко — лист хартия, кутия от бургер, опаковка от сандвич, картонена чаша. Той несъмнено беше очаквал, че щом обаждането бъде проследено, полицията веднага ще изпразни и ще прибере съдържанието на всяка кофа за боклук в парка и около Главното управление на полицията. Накрая щяха да намерят посланието, на каквото и да беше написано.
„Не — реши си Хънтър. — Дори една компактна камера е твърде голяма и неудобна за такава елементарна задача. Трябва да има друга причина.“
Следващото, което му хрумна, беше, че камерата може би е принадлежала на жертвата. Може би мъжът я беше носил, когато е бил отвлечен. Може би затова липсваше преносимата памет. Може би жертвата неволно беше заснела убиеца, докато се разхожда по улицата, купува си хотдог, на бензиностанция или по-лошо… нещо уличаващо. Нещо, което би издало самоличността на убиеца. Може би затова мъжът беше станал последната жертва. Трябваше да изчакат криминалистите да изследват камерата и да се надяват да получат нещо от нея.
Робърт не си спомняше разследване, когато да се е чувствал толкова победен и безсилен. Разполагаше само с дълъг списък от „може би“, „ако“ и „но“ и в нищо нямаше логика. Три жертви, изтезавани и убити по най-жестоки начини, докато той наблюдаваше, без да е в състояние да помогне. И чувството за безпомощност се разпространяваше в него като силна отрова. Дори мислите му ставаха все по-объркани.
Хънтър беше прав. Играта на котка и мишка вълнуваше убиеца като нов наркотик, но в момента Робърт не можеше да каже кой е котката и кой — мишката.
83.
За Хънтър заспиването нощем беше почти невъзможна задача. В главата му се въртяха твърде много мисли и въпроси, за да може мозъкът му да изключи. През годините беше научил, че борбата срещу безсънието с хапчета и упорство само влошава нещата. Най-добрия лек беше да се примири. И точно това смяташе да направи, но не искаше да бъде сам в клаустрофобичния си едностаен апартамент.
Робърт седеше до малка маса в дъното на бара и гледаше чашата пред себе си. Вътре имаше дванайсетгодишно чисто малцово уиски „Карду“ със съвсем малко вода. Малцовото уиски беше най-голямата му страст. В апартамента си имаше малка, но внушителна колекция, която вероятно би задоволила повечето познавачи. Не се смяташе за експерт, но знаеше как да оценява аромата и силата на чистото малцово уиски, вместо само да се налива с него. Въпреки че понякога и количеството му се отразяваше добре.
Той доближи чашата до устните си и отпи, наслаждавайки се на свежия сладникав аромат на дъб на чистия малц.
Нямаше съмнение, че уискито му действа успокояващо. Още няколко и Хънтър вероятно щеше да започне да се отпуска. Той затвори очи и си пое дълбоко дъх през носа. От тонколоните, поставени на стратегически места на тавана, гърмеше рок музика, която обаче не го притесняваше, а му помагаше да мисли.
„Убиецът си играе с вас от самото начало.“
Думите на Хари Милс от вчера все още отекваха като силен крясък в ушите му. И Хари беше прав. Робърт си спомняше как с първата жертва убиецът го беше измамил да избере юда вместо огън само за да добави садистична, химична ексцентричност към убийството. С втората жертва убиецът беше използвал малко психология, за да подведе зрителите да изберат „Изядена жива“, много по-интригуващ и болезнен метод на умъртвяване от „погребана жива“.