Специална група „Блу“

Животът е страхотен. Ако сте старши офицер като Еди, получавате къща до водата на булевард „Бейшор“ между Катфиш пойнт и Гадсден пойнт — от онези вили, за които пенсионираните цивилни пришълци от студените краища плащат три бончета месечен наем. Ако сте O-4 или O-5 (това е майор или подполковник), за вас има къщи в града с изгледи към водата и хубави задни дворове за седмичното барбекю.

Има голям офицерски клуб до Катфиш пойнт на най-източния бряг на базата — просторна едноетажна сграда от ерата на Втората световна война, — където горещите ордьоври са безплатни от 16:00 до 19:00 часа и O-тата се тъпчат като скакалци, докато се свърши храната. За огромната пенсиизкукуригала общност има бинго и голф, грамаден военен магазин и поща. Районът за посетители се намира съвсем близо до O-клуба — от другата страна на булеварда до плажа. Много удобно.

А къде са воините, питате. Е, приятели, това е добър въпрос и ако имах добър отговор, щях да ви го кажа. Всъщност в Макдил има малко воини. Воините не понасят бавното темпо, голфа и работното време от 08:00 до 16:30. Всъщност от опит знам, че когато истинските стрелци пристигнат в града, хората от СОКОМ, които имат достъп до 137-те офицери посетители в базата и до 136-те взвода посетители, ги настаняват на север, в самия град Тампа, колкото е възможно по-далеч от лъскавината, от нагласените като маникюри полянки с трева и от безплатните часове в O-клуба, за да не могат буйните действия на гореупоменатите стрелци да създават неудобство на персонала на базата.

Мислите, че ви будалкам, нали? Е, не.

Може и да не те будалкам, нежни читателю, но се отклонявам. За да се върна към темата на разговора, трябва да кажа, че в крайна сметка сред всичките пенсионери, кибици, неуспели мераклии и канцеларисти на редовна служба познавах достатъчно хора, че да се чувствам нервен, независимо от черния дроб. Затова се усетих далеч по-добре, когато влекачът и ескортиращият го фургон поеха по лявото отклонение северно от града и продължиха по междущатско шосе 75.

По-добре, тоест, докато отбиха по междущатско шосе 4, тръгнаха на запад — а слънцето, което изгряваше в 06:20, грееше точно в гърбовете им, — поеха наляво към университета, а след това свиха право на юг. Много добре знаех къде води този път — свършва пред главния портал на базата Макдил. И точно там комбито зави надясно и се качи на авеню „Чизълм“ и замина в западна посока към пристанището. Невероятно, но влекачът продължи направо към главния портал. Шофьорът се протегна надолу и подаде на сложилата си бели ръкавички, златен ширит и синя барета жена полицай от Военновъздушните сили до портала топче листа, което бе погледнато и върнато веднага. Тя отдаде чест и махна на камиона да влезе, сякаш си беше от самата база.