Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Тя направи няколко стъпки напред, излезе от правоъгълника бледа лунна светлина и потъна в пълния мрак на мазето. Беше влязъл призрак. Еф трябваше да затвори вратата, но самото присъствие на момичето го бе смразило.
Обърна се натам, където стоеше Сетракян и пристъпи безшумно. Старецът включи лампата си. Момичето се загледа в нея безизразно. После той закрачи към нея. Тя усети топлината ѝ и се обърна към вратата на мазето, за да побегне.
Еф я затръшна. Тежката врата издрънча силно и цялата основа се разтресе. За миг Еф си представи, че къщата рухва върху тях.
Тогава малкото момиче, Ема Джилбъртън, ги забеляза. Едната ѝ страна бе обляна в пурпурна светлина и Еф видя искрящите тъмносини резки на устните ѝ и по малката ѝ хубава брадичка. Изглеждаше странно, като сомнамбул, покрит с флуоресцентна боя.
Сети се, че под ултравиолетовата светлина кръвта искри в тъмносиньо. Сетракян задържа яркосветещата лампа пред себе си, за да изтласка вампирясалото момиче назад. Реакцията ѝ бе животинска и объркана. Тя заотстъпва, присвита като пред горяща факла. Сетракян настъпваше жестоко, притискаше я назад към стената. Дълбоко от гърлото ѝ изригна нисък гърлен стон на отчаяние.
— Докторе! — извика Сетракян. — Докторе, елате. Веднага!
Еф пристъпи към момичето, взе лампата от ръката на Сетракян и му подаде брадвата, като през цялото време държеше лъча, насочен към вампира.
Сетракян се отдръпна назад. Хвърли брадвата настрани и тя издрънча по твърдия под. Хвана високия си бастун с облечените си с вълнени ръкавици ръце и го стисна под дръжката с вълчата глава. С едно силно извиване на китката отдели върха от останалото.
От дървената ножница Сетракян измъкна острие на сабя, изковано от чисто сребро.
— По-бързо — припираше Еф, без да откъсва очи от гърчещото се до стената момиче, притиснато от убийствените лъчи.
Момичето видя оръжието на стареца, което блестеше сякаш нажежено до бяло и на лицето му се изписа нещо като страх. После страхът преля в ярост.
— По-бързо! — повтори Еф в желанието си най-после това да приключи. Момичето изсъска и той видя тъмната сянка, стаена под кожата ѝ — демон, заръмжал да се изтръгне на свобода.
Нора гледаше към бащата, който все още лежеше на пода. Тялото му започваше да мърда, а очите му се отваряха.
— Професоре? — прошепна тя.
Но старецът бе приковал поглед в момичето.
Нора видя как Гари Джилбъртън се надигна. След това се изправи на босите си крака — мъртвец в пижама с широко отворени очи.
— Професоре? — повтори Нора и включи лампата си.
Лампата изпука. Тя я разтърси и я плесна по дъното, където бяха батериите. Червената светлина проблесна и угасна отново… и после пак.
— Професоре! — изрева тя.
Примигващата светлина най-сетне привлече вниманието на Сетракян. Обърна се рязко към превъплъщенеца, който изглеждаше объркан и се олюляваше на краката си. По-скоро ловко, отколкото бързо, Сетракян на два пъти прободе Джилбъртън в стомаха и в гърдите. Раните обагриха горницата на пижамата му в бяло.
Изправен сам срещу момичето, Еф гледаше как демонът в нея се надига. Без да знае за случващото се зад него, извика:
— Професор Сетракян!
Сетракян насочи ударите си към подмишниците на бащата, за да го принуди да смъкне ръце. След това посече сухожилията зад колената му и той се строполи на четири крака, но с изправена глава върху изпънатия си врат. Професорът вдигна меча си. Произнесе някаква фраза на чужд език, която прозвуча като тържествен обет, а после сабята му изсвистя през шията на вампира, отдели главата от раменете му и останките му се свлякоха на пода.
— Професоре — извика Еф, като не отместваше лъча на лампата си от момичето. Изтезаваше я. Изтезаваше дете на годините на Зак и гледаше как очите ѝ се пълнят със сълзи в цвят на индиго, докато скритата в нея твар кипеше от ярост.
Ема отвори уста сякаш се канеше да заговори. Да запее. Но устните ѝ продължиха да се разтеглят и нещото се появи, жилото от мекото небце под езика ѝ. Израстъкът се изду, глад измести тъгата от погледа ѝ и очите ѝ почти засияха от предчувствие.
Старецът се понесе към нея с изпънат в ръката меч.
— Назад, стригои!
Момичето се обърна към стария професор с пламнали очи. Сребърното острие на Сетракян бе облято в бяла кръв. Изреди монотонно същите думи като преди и сабята в двете му ръце застина над рамото му. Еф успя да се отдръпне в мига, в който старецът замахна с оръжието си.