Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
– Да, именно! Младите искат вечно да са влюбени, не искат ежедневие, разсейват се по-лесно от котка, на която са подхвърлили подскачащо топче – съгласи се Джим екзалтирано и продължи: – Та ще се разделят и искат да продадат апартамента. Единият не си спомняше как се казваше агенцията за недвижими имоти, знаеше само, че името е загубеняшко. И знаеш ли какво? „ОКЕЙ“ също е загубеняшко име!
Той посочи обявата на вратата, а след това съседния апартамент. Градът беше твърде малък, за да има кой знае колко агенции за недвижими имоти с нелепи имена. Всъщност дори не беше достатъчно голям, за да има повече от един фризьорски салон на име „Клъц“.
– Извинявай, не разбирам какво означава това – каза обирджийката.
Джим се почеса по наболата брада.
– Просто си мислех... вътре има ли брокер от фирмата? Обирджийката кимна.
– Да, и докарва всички до лудост. Ей сега, като отидох да им оставя пиците, беше накарала Рогер да застане до балкона, докато тя самата стоеше в другия край на апартамента. После метна ключовете си към Рогер, за да демонстрира колко далеч можеш да метнеш нещо благодарение на открития план.
– Как мина демонстрацията?
– Рогер залегна. Прозорецът едва не се счупи – усмихна се обирджийката.
Това беше приятелска усмивка, не усмивка на злонамерен човек, помисли си Джим и отново се загледа в обявата.
– Не знам... това може би е... но ако същата брокерка продава и съседния апартамент, може би носи ключовете в себе си, и тогава...
Не можа да го каже на глас.
– Какво имаш предвид? – попита обирджийката. Джим се окопити, изправи се и прочисти гърло.
– Имам предвид, че ако брокерката продава съседния апартамент и ключовете са в нея, може би можеш да се скриеш там. Когато другите полицаи се качат тук, няма веднага да разбият вратите на всички апартаменти, за да те търсят.
– Защо?
Джим сви рамене.
– Не сме чак толкова добри в работата си. Ще гледаме най-напред да измъкнем заложниците. Ако им кажеш да затворят вратата след себе си, всички ще предположат, че обирджията... ти... че все още си в апартамента. В този апартамент. Когато разбием вратата и видим, че те няма, не можем просто да нахлуем в останалите апартаменти, началниците ще ни стъжнят живота. Бюрокрация, нали знаеш. Първо трябва да откараме заложниците в управлението и да ги разпитаме, тъй като са свидетели. Кой знае... може би ще намериш начин да се измъкнеш навън. И знаеш ли какво? АКО някой те завари в другия апартамент, можеш просто да се престориш, че ЖИВЕЕШ там! През цялото време предполагахме, че обирджията е мъж.
Обирджийката продължаваше да гледа ококорено и неразбиращо.
– Защо? – повтори тя.
– Защото жените обикновено не правят... така – каза Джим възможно най-дипломатично.
Тя тръсна глава.
– Не, имам предвид защо? Защо правиш това за мен? Ти си полицай! Не трябва да... нали разбираш, не трябва да правиш такива неща.
Джим кимна смутено. Избърса длани в панталоните си, а после разтърка чело с опакото на ръката си.
– Съпругата ми обичаше да цитира един човек, който е казал, че... как беше... нещо в смисъл, че дори да е знаел, че утре светът ще отиде по дяволите, днес пак би засадил ябълково дърво.
– Хубава мисъл – прошепна обирджийката. Джим кимна и отново разтърка чело.
– Не искам... да те залавям. Разбирам, че си допуснала грешка, но... случва се.
– Благодаря.
– Но трябва веднага да отидеш и да питаш брокерката дали има ключ за съседния апартамент. Защото след малко синът ми ще изгуби търпение, ще се качи тук и тогава...
Обирджийката примигна бързо.
– Извинявай? Синът ти?
– Той също е полицай. И пръв ще влезе вътре.
Гърлото на обирджийката набъбна, а гласът ѝ се запрепъва.
– Звучи като смел човек.
– Имаше смела майка. Тя също би обрала банка заради него, ако ѝ се наложеше. Когато я срещнах, дори не вярвах в Бог. Тя беше красива, аз не бях. Тя можеше да танцува, аз едва успявах да я следвам. В началото на връзката ни единственото общо помежду ни беше отношението ни към работата. И двамата искахме да спасим всеки, когото можем.
– Не знам дали заслужавам да бъда спасена – прошепна обирджийката.
Джим кимна леко и я погледна в очите. Той беше прям и честен човек, напът да направи нещо, което беше против всички принципи на професията, на която бе посветил зрелия си живот.
– Потърси ме след десет години и ми кажи дали съм сгрешил.