Под подозрение

— Според нея, и това е четвъртата новина, ти ме държиш на работа, защото изпитваш някакво ученическо влечение към мен. А ако това е причината, тя не е добра. Ще ти помогна в това изслушване и след това ще ти намеря друг адвокат.

Той остана неподвижен няколко секунди, след това отвори очи и я погледна.

— Съпругата ми съвсем скоро беше убита, Джина. Не се сърди — ти си страхотен човек, — но каквото и да твърди дъщеря ми, в момента не ми е до романтика. Никога дори не съм намеквал, че имам някакви романтични мисли по отношение на теб или на която и да е друга, защото не е така. Твърде рано е. Истината е, че изобщо нямам никакви чувства, освен страх… как ще свърши цялата тази история. Кимбърли би си въобразила точно нещо такова и би го превърнала в реалност в съзнанието си. Взема ли си хапчетата? Попита ли я?

— Нея попитах. Но допускам, че не ги взима.

Отново размисли над думите й около минута.

— Значи изобщо не е ходила в колежа?

— Освен ако тази сутрин не ме е излъгала.

— Което, неприятно ми е да го кажа, не е изключено. Би ли се обадила там, за да провериш? Рийд Колидж в Портланд.

— Разбира се. Веднага мога да го направя.

Отне по-малко от пет минути. Кимбърли изобщо не се бе записала в колежа. Вече бяха дали стаята й в общежитието на момиче от списъка на чакащите.

— Значи сигурно е била тук — по-скоро на себе си заговори Стюарт. — Искам да кажа, в Сан Франциско… когато е говорила с Карин в събота и в неделя.

Джина застина на мястото си.

— Какво каза?

— Кога?

— Сега. Че Ким е разговаряла с майка си и в събота, и в неделя?

— Да, казах ти го — отвърна той и я погледна. — Не съм ли? Би трябвало да съм ти го казал.

— Сигурна съм, че щях да си спомня, Стюарт. За пръв път чувам. За какво са говорили?

— Ким не ми каза, а и аз не я попитах. Просто сменихме темата.

— Ким не ти е казала — повтори Джина. — И ти не си попитал. — Дълга и разочарована въздишка.

— Мислех, че е била в Портланд.

— Да, така си мислел. А за какво мислиш сега?

— Мисля, че съм скапан идиот. Изобщо не ми хрумна, че е възможно да е била тук. Къде…? — Той прокара ръка през косата си. — О, няма значение. Боже! — Погледна Джина виновно. — Аз ще съм виновен за провала ни днес, нали? Първо снимките от хижата, а сега и това.

Джина беше бясна и безпомощна, защото клиентът й просто не можеше да разбере ужасно трудното си положение, но нямаше отново да го ругае. Явно той и сам се справяше в това отношение. Тя просто сви рамене.

— Не си знаел. Какво можеш да направиш?

— Можех да се замисля. За всичките тези неща. Не знам какво още може да е станало, но изведнъж имам чувството, че не съм ти разказал всичко. Което те поставя в ужасно положение.

Искаше й се да му каже, че където и да я поставя, е по-добре от мястото, където се намираше той. Но вместо това се насили да се усмихне безгрижно.

— Ще се оправя. И знаеш ли какво, ако ти хрумне нещо ново, не се тревожи, че може би ще се повториш. Ще се справя с излишната информация. Разбра ли? — Но стига толкова упреци и утешения. — А междувременно, Стюарт, няма да е зле да разберем за какво е говорила Ким с Карин. Ако отново дойде да те посети, можеш да я попиташ. Или… ей!