Нощни вълци

— Вижте внимателно — обърна се Меркулов към присъстващите. — Може би ще познаете този човек. Чували сте за него, но едва ли сте го виждали. Макар че кой знае…

Снимката тръгна от ръка на ръка. Всички я разглеждаха дълго — така не се гледа непознато лице.

— Нима е позната личност? — попита Меркулов.

— Тъй вярно! — отговори сияещият Аленичев.

— Съвсем скоро се видяхме — потвърди и Грязнов.

Турецки добави:

— Можем веднага да го навестим в моргата.

— Е, няма нужда — каза Грязнов и обясни за Меркулов и Фирсов: — Това е същият оня съучастник, когото е доубил Володин.

— Сигурни ли сте? — попита Меркулов.

— Абсолютно — намеси се Турецки. — При това интуицията ми подсказва, Константин Дмитриевич, че вие по-добре от нас го познавате.

— Бива си я интуицията ти — усмихна се Меркулов. — И за да не ви мъча повече, ще ви кажа името му: Семьон Сергесвич Кравцов.

— Кравцов?

— И това не е всичко — каза Меркулов. — Помните ли добре биографията на Портнов?

— Наизуст я знаем — увери го Грязнов.

— Феликс Михайлович Портнов, роден на двадесет и четвърти май хиляда деветстотин… — започна Турецки.

— Достатъчно — прекъсна го Меркулов. — Вярвам ви. Спомнете си тогава кой беше Вячеслав Никандрович Ремизов.

— Негов съучастник — веднага отвърна Аленичев. — От „Нощните вълци“.

— Още? — попита пак Меркулов.

— Съсед на Портнов — припомни си Грязнов. — И приятел на баща му.

— Да — кимна Меркулов. — Заедно са служили в органите някога. Това ли е всичко?

Мълчащият до този момент Турецки изведнъж каза тихо:

— Костя! Това не може да бъде.

— Кое? — обърна се към него Меркулов.

— Нима Кравцов е син на Ремизов? — попита Турецки.

— Удивително, а? — каза Меркулов. — Различни фамилии, бащиното име на сина също различно, а все пак е вярно. Пак ли интуиция, Саша?

— Този път не — отвърна Турецки. — Просто логика. Навреме си спомних за контекста, в който ни разпитваше.

Грязнов поклати глава:

— За временен шеф на МУР това е прекалено. Не разбрах. Той наистина ли е син на същия Ремизов?

— Да — отговори Меркулов.

— Какъв обрат! — замислено каза Грязнов. — Приемственост между поколенията, така да се каже.

— Моля да ме извините — каза Фирсов.

Извади мобилен телефон от джоба на сакото си и бързо набра някакъв номер. Всички го наблюдаваха мълчаливо.

— Ало, Олег? Тук е Фирсов. Засилете наблюдението. Пратете още хора. Бъдете нахални, ако трябва. Нека виждат, че ги следим. Трябва да се контролира всеки метър. Има вероятност да се появи Хамелеона. — Той прибра телефона в джоба си.

— Извинете — вежливо каза Турецки, — може би ще ни просветлите? Какво става всъщност?