Мистериум [bg]

— Знаеш ли какво е имал предвид?

— Не, сър Хю, но останах с впечатлението, че тя е трябвало да избяга.

— Кога бе направена тази изповед? — попита Сандуик. — Имам предвид, при положение, че Ившам те е наблюдавал толкова строго и неотлъчно?

— Аз внасях храната и нощното гърне — тънко се усмихна Кътбърт. — Ившам не можеше да влезе в Светая светих. Бонифас се криеше в дъното, зад олтара. На каещия се не отнема много време, особено при такива обстоятелства, да изреди шепнешком греховете си, да заяви невинността си за други грехове, и да получи пълно опрощение. — Той вдигна рамене. — Всъщност, изповедта бе направена на части, по време на втория ден, прекаран от Бонифас в убежището, в моментите, когато влизах, за да се погрижа за него. Тук една прошепната дума, там друга. Можех да му дам опрощението по-късно, накрая.

— И така, братко, след изслушването на тази изповед, аз просто питам за твоето мнение, а не за това, което си чул. Коронер Флешнър е бил официалният представител на властта в Крипългейт. Уважаваше ли го?

Брат Кътбърт отново стисна ръката на Аделиша и се вгледа настойчиво в нея. Корбет си даде сметка, че каквото и да е чул свещеникът в изповедта, вече го е разказал на своята любима.

— Чух разни неща, сър Хю, неща, които представляваха интерес за обществеността. По-късно срещнах мастър Флешнър и му казах, че според мен той няма правото да работи като коронер, защото е оръдие на Ившам. Той беше слаб човек, сър Хю, но все пак добър по душа. Предполагам, че е разбрал за какво намеквам.

— Което беше?

Брат Кътбърт поклати глава.

— Тласна ме твърде надалеч. Наясно си с тайната на изповедта. Не мога да я наруша.

— Много добре. — Корбет замълча за миг. — Ще задам въпроса си другояче. Ема Ившам е убита при улично нападение. Коронер Флешнър разследва убийството. Не е направено никакво реално заключение. Какво мислиш за това, братко?

Кътбърт се усмихна леко. Той съзнаваше накъде го води Корбет.

— Бих казал, сър Хю, че коронер Флешнър трябваше да разследва това нападение по-старателно и да потърси извършителите, но той не го направи.

— Защо е станало така според теб?

— Заради Ившам, заради това дяволско изчадие.

— След като Ившам потърси убежище в абатството „Сион“, случвало ли се е понякога да обсъждате тези неща с него?

— Сър Хю, по този въпрос ти казах истината. Аз не можех да го гледам, камо ли да разговарям с него. Знаех какъв е в действителност и ти явно също знаеш. Каква полза би имало да го поучавам? Той беше зъл човек и вършеше зли дела.

— А ти, Аделиша? Донесла си пръстена на майка ви в „Сейнт Ботълф“, но Ившам го е взел от теб?