Мистериум [bg]

— Но след като Бонифас е имал подозрения спрямо Ившам — настоя Ранулф, — защо би му се доверил?

— Може би Ившам го е уверил, че е необходимо единствено Бонифас да избяга, да изчезне. Или пък — замисли се Корбет, — дали Ившам не е използвал Инглийт? Във всеки случай, Ившам — или може би Инглийт, — е представил на Бонифас план за бягство през нощта. Сега си го представете. Пада мрак. Инглийт влиза в църквата, носейки със себе си плаща на Ившам, и изсипва пред Бонифас куп лъжи за това, че иска да му помогне. Решението е толкова просто. Ще излязат през друга врата, не от тази, през която Инглийт е влязъл. Да кажем, че Инглийт е влязъл през северната врата. Той взима Ипгрейв, дава му плаща на Ившам, и те напускат през вратата за покойниците. Кой ще забележи? Тъмно е. Всички пазачи ще видят, че Инглийт, и някой, когото ще вземат за Ившам, с плащ и нахлупена качулка, напускат църквата. Защо да ги спират и проверяват? Мастър Ившам бездруго е бил достатъчно изнервен и гневлив около задържането на Бонифас, а и последното нещо, което пазачите са очаквали, е било, че същите хора, които са организирали залавянето и после така плътно са оградили църквата, ще помогнат на своя затворник да избяга. Със сигурност вашите стражи трудно биха предвидили подобна двойна игра, така ли е, мастър комендант?

— Вярно, вярно — съгласи се Сандуик, — както тази сутрин, просто трябваше да гледаме за беглец в зелено наметало, който се опитва да се измъкне. Но двама мъже, загърнати плътно, с нахлупени качулки, напускащи в тъмна доба, естествено, ще минат незабелязани. Още повече, че пазачите са свикнали да виждат Инглийт и Ившам заедно, както ние — теб и мастър Ранулф. Не сме и сънували, че може да се разиграе подобна двойна игра. — Началникът на гарнизона поклати глава. — Толкова просто — промърмори той, — толкова, толкова просто, и все пак, толкова хитро. — Той разклати чашата си с ейл и тихичко подсвирна. — Разбира се — добави с крива усмивка, — пазачите са били уморени и са се поизтегнали край огъня. Било е вече тъмно. Вратата се отваря, отключена от Инглийт и двамата мъже излизат навън. Инглийт уверява пазачите, че всичко е наред и двете фигури отпрашват в нощта. — Сандуик щракна с пръсти. — Всичко свършва за няколко мига, не повече, отколкото да измърмориш „Аве Мария“. — Той насочи показалец към Корбет. — Ти направи същото с Чансън тази сутрин, не е ли така? Всички гледахме за човек, облечен в зелен плащ.