![С единия крак в гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/2/s-ediniya-krak-v-groba-bg-download.jpg)
С единия крак в гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-90-6
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «С единия крак в гроба [bg]». Краткое содержание книги:
„С всяка следваща книга поредицата става все по-добра… няма да можете да се откъснете от романа, докато не затворите и последната страница.“ Кофи Тайм Романс
— Но ти не си пил или чукал никой от тях! — избухнах. — И освен ако нещата не се извратят съвсем, това няма и да стане!
— Аз поне бих предпочел да умра — измърмори Тейт.
— За теб вече съм се погрижил, тъпак — грубо рече Боунс. — Анет е от моето семейство, така че, след като спа с теб, тя има правото да те нарича свой. Това автоматично те прави мой, макар че не се гордея да го кажа.
— Какво? — вбесено попита Тейт. — Не съм играчка на вампири!
Анет се изкиска гърлено.
— Но според вампирските закони, скъпи, ти си моята играчка.
— Трябваше да прочетеш ситния шрифт, преди да скочиш в леглото с нея, Тейт — безжалостно казах. — Ще извадиш късмет, ако реша да не ти връщам за онова, което ми стори, и не те издам на Дон. Обаче в момента имаме по-сериозни грижи. Добре, Боунс, ако ти или Анет ухапете Купър и Хуан, нещата ще са законни пред Иън, нали?
— Да — отвърна той, пренебрегвайки кръвнишкия поглед на Тейт.
Мен това ме устройваше. Не исках да се обявявам за нечия собственост пред стая, пълна с вампири, но ако трябваше да избирам между това и да наблюдавам как един от хората ми умира… майната й на гордостта ми. На тяхната също. Животът бе по-важен от нараненото его.
— Добре — казах и се изправих. — Отиваме в централата, за да може един от вас да ухапе Хуан и Купър, после с Анет ще отведем момчетата като заложници и ще сгащим вампирите на Иън, а ти и Родни ще вземете Ноа… По кое време довечера трябва да се срещнем с Иън?
— Около полунощ, Котенце, което значи, че имаш време, защото в промеждутъка между залавянето на охраната на Иън и срещата ти с него трябва да отидеш на спа.
— На спа! — повторих, сякаш никога преди не бях чувала думата. — Защо, за Бога, да правя това?
— Защото ще ти е необходим поне час в парната баня, за да изкараш миризмата ми от порите си — спокойно ми обясни Боунс. — Ако отидеш при Иън, както си в момента, той ще узнае само с едно подушване, че се опитваме да го преметнем, а тогава можем просто да останем и да наблюдаваме клането. Не се тревожи, всичко е уредено.
— На спа — повторих отново, клатейки глава.
Това можеше да влезе в списъка ми с десет неща, които не възнамерявах да правя този ден, но явно имах среща и с парната баня. И с вампирите на Иън. И с Иън. И с баща ми.
Без съмнение, тази вечер щеше да е натоварена.
Глава 34
Тейт, Хуан и Купър бяха отзад в микробуса, закопчани с белезници, със запушени с тиксо усти, а три неизползвани ролки се въргаляха в краката им. Микробусът не беше от луксозните с дивили плейър, стереозвук или затоплящи се седалки. Всъщност, отзад нямаше седалки и освен металната решетка, която отделяше двете места отпред, купето беше празно. Родни беше осигурил возилото и съдейки по вида му, моите момчета не бяха първите хора, връзвани отзад.
Анет шофираше. Не се оплаквах, защото така нямаше да събудим подозрение. Боунс беше казал на Иън, че ще прати Анет да предаде заложниците на охраната му, и Иън се беше хванал. Аз трябваше да играя ролята на бисексуалната вампирска дружка, която Анет водеше за купона по-късно. Но наистина загоряла бисексуална вампирска дружка, защото от мен се очакваше да предложа на пазачите да освободят малко парата заедно с нас двете. Нито Анет, нито Боунс се притесняваха, че ще имаме проблем да ги навием, защото каква опасност може да грози вампирите, ако за малко оставехме сами трима завързани смъртни? Или поне така биха си помислили охранителите на Иън и това бе целта.
— Почти стигнахме — каза Анет и това бяха първите й думи по време на пътуването.
Целият час, прекаран в мълчание, ми се хареса. Да си бъбря с Анет не беше сред приоритетите ми.
Миризмата, която долетя от купето отзад, отговаряше на забързаните пулсове на мъжете. Новината, че почти сме стигнали, изстреля адреналина им във висините. Понеже не им беше останало време да потренират още малко с Белинда, не очаквах, че ще успеят да задържат хората на Иън достатъчно дълго, за да съумеем с Анет да ги обезвредим. Но се надявахме, че Тейт, Хуан и Купър ще отвлекат вниманието на вампирите и по този начин ще ни улеснят. Разбира се, надявахме се и че няма да загинат, докато опитват.
Отново вдишах. Способността да разпознаваш емоциите по миризмата бе уникална. Бях наследила много от неживия си баща, но изостреното обоняние не бе сред засилените ми сетива. Може би като го видех тази вечер, щях да му благодаря задругите си дарби. Точно преди да го убия.