![С единия крак в гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/2/s-ediniya-krak-v-groba-bg-download.jpg)
С единия крак в гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-90-6
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «С единия крак в гроба [bg]». Краткое содержание книги:
„С всяка следваща книга поредицата става все по-добра… няма да можете да се откъснете от романа, докато не затворите и последната страница.“ Кофи Тайм Романс
Той се усмихна, когато осъзна накъде гледам.
— О, Котенце, изобщо не съм свършил да пирувам с плътта ти. Не мога да се наситя на чувството как зъбите ми проникват в кожата ти, или на вкуса на сладката ти кръв, когато се излива в устата ми…
Той доказа, че държи на думата си, като ме ухапа на същите места и отново имаше опасност да загубя гласа си. Не че ме интересуваше, докато седях върху него и всяко мое движение запращаше невероятно удоволствие из тялото ми. Гласни струни? На кого му бяха изтрябвали?
Боунс седна, придърпа ме по-близо и впи зъби във врата ми. Божичко, ако оживеех до зазоряване, щях да остана изумена. Засмука от дупчиците, докато ме преместваше така, че краката ми да се увият около талията му. Тласъците му съвпадаха с всяко преглъщане, докато аз замаяно се чудех защо ли кожата ми не пуши, въпреки че имах усещането, че горя.
— Ухапи ме, Котенце. Пий от мен, както аз пия от теб.
Забих зъби в шията му много по-грубо, отколкото той бе постъпил. Кожата му поддаде и после кръвта изпълни устата ми. Беше топла, защото мигове преди това бе текла из моето тяло, но беше безвъзвратно променена, след като бе нахлула в неговото. Пихме един от друг, аз по-ненаситно от него, и като че вече нищо не ни разделяше. Неговото тяло бе моето тяло, неговата кръв — моята кръв, нашата кръв, която течеше помежду ни с всяко всмукване.
Някаква миризма изпълни носа ми. Цветовете се изостриха и станаха по-ясни. Сърцето ми, което биеше лудо и преди, сега направо ме заглушаваше. Тъкмо когато непреодолимият глад ме обзе, Боунс ме откъсна от себе си и каза:
— Стига.
В яростта си го одрах, за да се докопам до гърлото му. Той ме тръшна по гръб на матрака, и нахлу в мен, без да възпира страстта си, а тя все така не ми бе достатъчна. Чу се трясък и леглото се счупи под нас.
— По дяволите, Боунс, дай ми още! — изкрещях и не знаех дали говоря за кръвта, за секса, или и за двете.
— Само толкова ли можеш? — подразни ме той.
Бях издрала гърба му и опитвах да оближа кръвта, полепнала по пръстите ми от драскотините. Той стисна китките ми и отново и отново нахлуваше в мен, а шията му бе дразнещо близо до устните ми. Исках я в устата си. Исках да я разкъсам и да усетя как кръвта се разлива в мен, как ме наводнява, как ме покрива. Нещо бе взело връх в мен и опитваше със зъби и нокти да излезе на бял свят.
— Най-добре да не спираш да ме чукаш — изсъсках и на лицето му блесна похотлива усмивка. — Защото ако го направиш, ще те пресуша.
Боунс се изсмя диво и ликуващо.
— Ще ме пресушиш, но не врата ми, и ще ме молиш да спра, преди да съм свършил — обеща, преди да се увлече в битката.
Глава 33
— Събуди се, сладурче, почти пладне е.
Примигнах, отворих очи и срещнах тъмнокафявия му поглед. Боунс седеше на леглото. Или по-скоро върху неговите руини.
Реалността се завърна безпощадно. Той се разсмя заради червенината, която моментално заля лицето ми.
— Ето и отплатата ми, рубиненочервените ти бузки. Достатъчно скандализирана ли си от непристойното си поведение? Ако беше католичка, ушите на изповедника ти щяха да пропищят. Спомняш ли си, че ме накара да се закълна да повторя онези мръсни неща, независимо какво ще ми кажеш на сутринта?
Сега, като го спомена, си припомних какво бях казала. Страхотно. Бях предадена от развратността си.
— Боже, Боунс… някои от тези неща бяха наистина мръсни.
— Ще приема това като комплимент. — Той се приближило мен. — Обичам те. Не се шокирай от онова, което направихме, въпреки че противоречи на свенливостта ти.
Огледах шията му там, където я бях ухапала. Естествено нямаше никакви белези, нито пък по моята имаше следи. С всичката кръв, която бях изпила от Боунс, вероятно през следващите няколко дни щях да оздравявам бързо колкото него.
— След снощи никога повече няма да възприемам зъбите ти по същия начин. Част от мен иска да ти се извини, задето съм те карала да се въздържаш, но от друга страна ти трябва да се извиниш на мен, задето си ме лишавал от това!
Той отново се разсмя.
— Довери ми се, има още какво да ти покажа, но сега няма време. Вече и без това изоставаме от графика, защото те оставих да се наспиш.