Изгубената реликва [bg]

Чашата му отново беше празна.

— Още — каза той на бармана.

Мъжът поклати шава. Бен се протегна през бара и грабна бутилката. Барманът понечи да я измъкне от ръката му, но Бен не я пусна. Извади влажна смачкана банкнота от джоба си и я мушна в ръката му, без да погледне дали са двайсет евро или петстотин. Така или иначе, барманът явно реши, че е добра цена за бутилка евтино уиски, и прибра парите, преди смахнатият чужденец да е размислил.

Бен не чувстваше краката си, когато тръгна с бутилката уиски през тълпата към далечния край на бара. Отпусна се тежко на тапициран стол до прозореца, стисна бутилката между коленете си и подпря глава на лакът. Затвори очи и усети, че потъва в пропаст. Призля му. Възприемаше гърмящата музика като непрестанен рев. И колкото и да стискаше очи, не можеше да прогони от съзнанието си образа на Брук с онзи мъж. Отвори отново очи и отпи глътка уиски.

Някакви типове на близката маса, отрупана с бутилки и чаши, му се хилеха пиянски и му махаха да отиде при тях. Бен сви рамене, изправи се с усилие и седна на масата им. Не разбираше всичко от разговорите, освен че са местни хора и празнуват нечий рожден ден. Последваха още питиета, тостове, смях и шеги и Бен изведнъж установи, че е преминал от уиски на бира. Периодично слагаха пред него пълни чаши и той машинално ги пресушаваше. Болката в ръката му сега беше напълно изчезнала, но чувстваше друга болка, която никакви количества алкохол не можеха да притъпят.

Усети, че шепне името й. Тръсна глава, сякаш можеше да го прогони.

— Quem säo vocês falam? — попита един от новите му португалски приятели и го тупна по рамото. За кого говориш?

Бен отговори тихо. Каза повече, отколкото му се искаше. После удави думите в поредната голяма глътка бира.

— Ela é uma puta cadela — отбеляза гласът от другата страна на масата.

Бен кимна. После осъзна какво означават думите и се намръщи.

— Кучка! Курва! — повтори онзи на английски. — Като всички останали. Трябва само да ги чукаш. После изчезваш. Иначе ти погаждат номера. Прав ли съм?

Двама от масата кимаха и се хилеха. Вдигнаха чаши.

Усмивките им внезапно се стопиха, когато приказливецът изведнъж полетя напред и главата му се заби с трясък в масата. Разлетяха се чаши и бутилки и се пръснаха на пода.

Бен се движеше като в просъница. Осъзна, че е на крака. В дясната си ръка все още стискаше кичури от тила на онзи тип, който беше паднал на пода и притискаше с длани окървавеното си лице.